Голямата рецесия от 2008-2009 г. беше отприщена от прекомерното натрупване на дългове и кредити от домакинствата, финансовите институции и дори от корпоративния сектор в много от напредналите икономики. Въпреки че в момента много се говори за разтоварване на дълговото бреме предвид затихващата криза, истината е, че задлъжнялостта в частния сектор се стабилизира на много високо равнище.

В резултат от фискалните стимули и "одържавяването" на част от загубите на частния сектор сега наблюдаваме

Масивно ново задлъжняване на публичния сектор

Много от развитите индустриални страни отчитат бюджетен дефицит  над 10% от БВП, а съотношението на дълговете към БВП се очаква да скочи драстично - в някои случаи дори да се удвои през идните няколко години.

Както показва книгата на Кармен Рейнхарт и Кен Рогоф "Този път е различно", подобни кризи на балансите водят до икономическо възстановяване, което е мудно, анемично и години наред не може да стигне предишните нива. Другата възможност, която е силно вероятна, са проблеми с държавния дълг предвид новото задлъжняване на публичния сектор.

В страни, които не могат да издават държавни дългови книжа в собствената си валута (традиционно това са нововъзникващите пазари) или издават книжа в собствената си валута, но не могат самостоятелно да печатат пари (еврозоната), неустойчивите бюджетни дефицити често предизвикват кредитна криза, необслужване на суверенния дълг или друга принудителна форма за преструктуриране на публичните задължения.

В държавите, които вземат кредити в собствената си валута и могат да монетизират дълга си (т.е. да го превърнат в пари), е малко вероятно да се стигне до криза на държавния дълг, но монетизацията на бюджетните дефицити в крайна сметка може да донесе висока инфлация. А инфлацията, както и неплатежоспособността, се явява един вид капиталов данък върху притежателите на държавни облигации, защото сваля реалната стойност на номиналните задължения при фиксираните лихви.

От тази перспектива

сегашните проблеми на Гърция са само върхът на айсберга

на държавните дългове на много от развитите икономики (и по-малко на нововъзникващите пазари). Инвеститорите на пазарите на облигации вече се прицелиха в Гърция, Испания, Португалия, Великобритания, Италия и Исландия, принуждавайки ги да вдигнат доходността по държавните книжа. Възможно е на прицела им да се окажат и други, дори Япония и САЩ, чиято бюджетна политика е тръгнала по опасен път.

Застаряващо население в повечето развити икономики - сериозен риск особено за Европа и Япония, влошава проблема с бюджетната устойчивост, тъй като още повече увеличава бремето на непокритите публични задължения, най-вече в системите за социално и здравно осигуряване.

Ниският или отрицателният прираст на населението означава и по-нисък потенциален икономически ръст, следователно влошена динамика на съотношението дълг към БВП и по-голямо съмнение в надеждността на публичните дългове.
Дилемата е в това, че ако фискалната консолидация е нужна, за да се предотврати неконтролируем ръст на спреда (рисковата премия) по държавните облигации, то краткотрайните ефекти от вдигането на данъците и орязването на държавните разходи се свиват.

Това също усложнява ситуацията с публичните дългове и пречи те да възвърнат устойчивостта си. В този капан падна Аржентина през 1998 - 2001 г., когато

свиването на бюджета усили рецесията и в крайна сметка доведе до банкрут

В страните от еврозоната пред възстановяването на растежа се изправят и допълнителни пречки - загубата на външната конкурентоспособност, породена от рестриктивната парична политика и силната валута, изчезналите дългосрочни предимства пред развиващите се пазари, а също и ръстът на заплатите, който надминава този на производителността.

Не се ли възвърне икономическият ръст, фискалните проблеми още повече ще се задълбочат, а в същото време ще се затрудни политически и прокарването на болезнените реформи, нужни за възстановяването на конкурентоспособността.

Всичко това оформя дяволски кръг - дефицити по публичните финанси, дупки в текущата сметка, влошаващи се външни дългове и спрял растеж. Най-накрая страните от еврозоната може да спрат да обслужват дълговете си, а слабите икономики дори да излязат от валутния съюз, защото не са в състояние бързо да се нагодят и да проведат реформи.

Отпускането на ликвидни средства от международен кредитор от последна инстанция - Европейската централна банка, Международния валутен фонд или дори от нов Европейски валутен фонд, може да предотврати проблемът с ликвидността да се превърне в несъстоятелност.

Но ако една страна наистина е фалирала (а не просто с празни каси), подобна помощ не може да я предпази от окончателен банкрут, нито от девалвация (или излизане от валутния съюз), защото международните кредитори повече няма да финансират неудържимата динамика на дълговете, както се случи с Аржентина или с Русия през 1998 г.

Да се разтоварят високите публични дългове и да се намали съотношението им само с помощта на растеж е особено трудна задача, тъй като криза на балансите води след себе си анемично възстановяване. А спестовните мерки пораждат един парадокс - твърде бързият ръст в спестяванията задълбочава рецесията и дори още повече влошава съотношението на дълговете.

И най-накрая -

твърде рисковано е частните загуби да се поемат изцяло от държавата

за да се решава проблемът със задлъжняването на частния сектор. В най-добрия случай данъците ще се вдигнат, а държавните разходите ще се намалят, което ще окаже негативен ефект върху растежа. А в най-лошия случай могат да възникнат директни капиталови данъци (в случай на банкрут) или индиректни (чрез инфлация).

Неудържимите проблеми с частните задължения трябва да бъдат преодолени чрез фалити, редуциране на дълговете или превръщането им в чиста стойност. Ако вместо това развитите икономики "одържавят" твърде много частните дългове, пред тях се очертава мрачно бъдеще: те ще имат сериозни трудности с публичните си, частните и външните задължения в комбинация с ограничени изгледи за растеж.

От Нуриел Рубини


Нуриел Рубини е професор по икономика в бизнес училището "Стърн" към университета в Ню Йорк и председател на компанията за икономически консултации Roubini Global Economics (www.roubini.com). Текстът е предоставен от Project Syndicate. 

източник:дневник.бг
Състояния на риска