Да бъдеш различен или да не бъдеш ? Това е въпросът.
    В днешо време, за да си различен, се изисква преди всичко смелост,
воля, способност да мечтаеш, да не се отказваш още от първото
препятствие, което изникне на пътя ти.
    Според мен в моето училище има три типа момчета и момичета.
Първият тип са хора, които се мислят за нещо повече от другите, по-често
те сформират групички и командват останалите, вторият тип хора са такива,
които нямат смелостта да се опълчат на ""по-висшестоящите"" , те се мислят
за глупави, грозни, но това не е така. Мислят, че след като са в групата на
лидерите някой ще ги забележи. Наричат хората от тази група свои приятели,
но те не са им приятели, защото един истински приятел никога не би те
унизил, предал или говорил зад гърба ти. И третата група е тази, която се
осмелява да възроптае срещу останалите, тези, които стават и заявяват, че
не искат това и това. Това са хората, на които не им пука какво мислят
другите за тях, те имат собствено мнение и го отстояват. Няма да се
примирят с това някой да ги командва, защото това е против техните
принципи.
     Не упреквам хората от втория тип, защото самата аз някога съм била като
тях, водила съм се по акъла на другите, но с течение на времето съм си
дала сметка, че тези хора ме използват и не са ми приятели. Но все пак
по-добре да се вразумиш навреме, отколкото цял живот някой да ти казва
какво да правиш.
    В разказа "Дамата с рентгеновите очи" се олицетворяват част от учениците
в това училище. Той наподобява много представите на всички, че трябва да
бъдеш красив, за да си известен. С една дума ценят се само физическите
дадености.
    На нашата възраст момичетата гледат само да са красиви, да имат гаджта
и да ги забележат. Според мен това е глупаво, защото все пак сме още деца
и трябва да изживеем детските си години пълноценно, защото после
връщане назад няма. Не мога да проумея как всички искат да приличат на
този тип момичета. За мен това е глупаво и всеки, който тръгне по техния път
е глупак, неосъзнаващ, че тези години са най-хубавата част от живота му.
    Все пак всеки човек има право на избор, но повечето деца на нашата
възраст са скрили истинския човек дълбоко в себе си и са сложили маските
на лицемерието. Моето мнение е, че всеки трябва да има смелостта да бъде
различен и да даде израз на вътрешното си аз, но за съжаление повечето
хора нямат този кураж, защтото се страхуват, че останалите ще им се смеят,
ще ги подиграват и т.н. Страхливците предпочитат да се подчиняват на
налаганите им правила, предпочитат хората да ги тъпчат, вместо да влязат в
конфликт с тях и да отстояват мнението си.
    Някои хора пък нямат смелостта да кажат какво мислят за другите, защото
те веднага ще скочат да ги бият или нещо подобно. В такива случаи
българският афоризъм "Кажи истината и бягай" важи с пълна сила, защото
в наше време хората, които казват истината са мислени за лицемери,
егоисти и клюкари, но точно обратното, те са честните и справедливите,
защото казват истината в очите.
    По-добре хората да са различни, всеки да е уникален по своему, защото
какъв ще е този свят, където всички са еднакви.

отстоявай всичко хубаво и различно , което притежаваш, намери приятели отстоявай хубавите чове шки качества, ти си прекрасна и си на прав път!Бъди здрава , весела и търси своето щастие!