Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.11.2016 14:27 - Валдорфски семинар (част 3), 4-8 клас
Автор: radoykova Категория: Други   
Прочетен: 1166 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 01.03 09:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Продължавам напред в изложението си след част 1 и част 2.

Съгласно възрастовата хронология, първите 7 години най-интензивно се развива волята, вторият 7-годишен цикъл – чувствата, а третият – мисленето. Ето защо интелектуалното остава на заден план до 8-9-ти клас, а преди тази възраст процесът на обучение е така насочен че да укрепва и развива волята и чувствата, с плавен преход от единия акцент към другия, при което тези сфери взаимно се допълват. Активизирането на волята се вижда много ясно на уроците по математика още от самото начало (от 1-ви клас) когато се учи чрез движение. В човешкото физическо тяло, крайниците са тези, които олицетворяват волята. В съответствие с  това, ритмичното крачене, тропането с крака, клякането, подскачането, пляскането с ръце и подобни на това действия като похват в обучението подпомагат по ествествен начин волята да се събуди, да прояви себе си, детето реално да се усети като волево същество. И когато тези волеви действия са организирани посредством хармоничността и съвършенството, които математиката носи сама по себе си, то тогава се получава дейно и активно преживяване на хармоничното и съвършенното в света. Лично аз очаквах с нетърпение нашите двигателни упражнения по математика, защото само след като се преживее това, човек може да оцени разликата. Тогава още по-ярко осъзнах, колко противоестествено е децата да учат всичко приковани на чина - освен че изпитват дискомфорт от неествественото за тях сковано седнало положение, заради обездвижените крайници волята е притихнала, в статичност и в стандартните училища тя има шанса да се прояви като (принудително) управляем мисловен процес по време на учене, защото се игнорира фактът колко добре могат да учат децата чрез движения... Дълбоко съм впечатлена от красивите конфигурации, които образувахме със собствените си тела и движения. При безупречно изпълнение на упражнение с числа, могат да се образуват красиви цветя и фигури със съвършени пропорции и нещо повече – в динамика, т.е. в процеса на изпълнение чрез динамиката на ритмичността в математиката се разгръща симетрия в движение и/или обща ритмична мелодия. Другият аспект е преживяването на отделната част в цялото – целият клас и/или подгупи при изпълнение на такъв вид упражнения представляват една цялостна конфигурация с общ хармонизиран ритъм и симетрични пропорции при което дори само една част да обърка, настъпва асиметрия, дисонанс и пр. за цялото, ето защо тази част трябва да се поправи. Аналогична симетрия, проявена в съвършенство, децата преживяват отново в уроците по ръкоделие когато плетат.
На своите 31 години от житейския ми път се радвах като дете че има такъв начин за учене!


А сега, от волята да преминем към чувствата, по аналог на възрастовата периодизация.


4, 5, 6-ти клас.

Всички предмети са насочени към чувствата. Педагогическите задачи са да се помогне на децата да се съединят с трите природни царства на ниво чувства, а не на ниво интелект. И така, има три царства: минерали (физическото), животни (астрално-душевно) и растения (етерни, жизнени сили). В 4-ти клас се изучава епохата „Човек и животните“ – обърнете внимание на наименованието, не е „зоология“, за да не се внася интелектуалното (строго научното); не се изучава животното в разрез какво предтавлява физиологично, а напротив – възпитава се чувство към това животно, възпитава се единение с дадено животно на ниво чувства, ето защо епохата се нарича именно така. Сътветно в 5-ти клас не се изучава „ботаника“, а епоха с название „Човек и растения“,защото идеята е за проявяване на единение с растителното царство. В 6-ти клас не се изучава „минералогия“, а „Човек и минералите“ поради същите съображения. Наукообразната литература в тази ранна възраст изсушава, не развива, интелектуално натоварената информация разрушава, при което няма обръщение към чувствата на детето, не се състои тяхното пробуждане.

Идеята за лична връзка с изучавания материал не е за подценяване. Една от основните причини за това защо хората се питат в ретроспекция за какво им е било нужно полученото образование, което им се струва безполезна загуба на време е фактът, че те не са били свързани с този материал, който насила са натъпквали в себе си. Нашият лектор от САЩ ни разказа интересен случай, как в неговата родина имало един отличник, който бил на челна класация по успеваемост. На 15 години този младеж напуска училище, свързва се с една банда от криминален характер и в един злополучен инцидент на улицата, този младеж убива човек. Когато е в ареста го интервюират. Питат го: ти беше сред най-добрите ученици в щатите, ти можеше да получиш предложения за следване и добра стипендия от най-престижните америкаски вузове, после корпорациите и крупните компании щяха да се надпреварват с предложения в качеството ти на техен високопоставен служител, защо напусна училище и стигна до това положение? При което този младеж дава изключително мъдър отговор, първо ще го посоча на родния му език, той казал:

“Well, I learned all that stuff… but what has it to do with me??!”
(E,
изучих доста неща... но какво отношение има всичко това към мен?)

Красноречив пример за действителното чувство за отчуждение и липса на връзка с механично изучения материал*. Ще оставя без коментар, мисля че отговорът на този младеж е добър повод за размисъл. Възклицанието му but what has it to do with me остава все така висящ въпрос за стандартната образователна система.

Но да се върнем към 4, 5, 6-ти клас във Валдорфското училище. Тези класове се явяват отражение на 1,2,3-ти клас, но на друго ниво (в съоветствие: 4-ти на 1-ви, 5-ти на 2-ри, 6-ти на 3-ти), така например волята, която се развива интензивно в 1-ви клас, в 4-ти има насоченост в индивидуалността на детето; по аналог на първия Рубикон в 3-ти клас, вторият Рубикон настъпва в 6-ти клас, който предначертава пълно потапяне в земното, твърдото стъпване на земята.


В 4-ти клас личният подчерк се обособява и индивидуализира, пробужда се индивидуално-личностното начало чрез волята; волята е целенасочена, формата се подчинява на ред. В този клас се изучава нордическа митология, която има за своя отличителна черта действието, волята. На ръкоделие работят с дърво, това е твърд материал, който изисква прилагането на повече воля и преживяването на съпротивителната сила на твърдата материя.


5-ти клас
като отражение на 2-ри има за акцент чувствата. 5-ти клас е един много благодатен период, тъй като все още не е настъпъл вторият Рубикон, усеща се диханието на детството, децата са много сръчни, умели в собствените си тела, имат способността да извършват технически сложни координирани движения, но са по детски пластични и гъвкави. Ето защо пикът на атлетическата култура за човечеството, осъществен в Древна Гърция, заедно с идеята за извайване на красиво, здраво тяло в здрав дух определя изучаването на културата на Древна Гърция в този възрастов период. Физическото заедно с духовно-душевното търсят своя баланс и хармония в човека; ключове дума е мярката. В 5-ти клас се упражнява повествованието от първо лице, пряката реч във връзка с необходимостта от развитието на собствената реч. Към края на 5-ти клас децата преживяват това, че човек става историческа личност, преживяват себе си в човешко-личностен аспект, поражда се съвестта като качество, пробужда се личната отговорност. По подобие на това как древните гърци първо са се уповавали на Оракула и Боговете за указания в живота им, но постепенно се разделили с този мироглед, така и децата от упованието на външни фактори (авторитети) преминават към съзнанието за търсене на отговорите и решенията вътре в себе си, в своята индивидуална същност.


В 6-ти клас първото полугодие се изучава историята и културата на Рим, а второто – Средневековието. Знае се, че римляните наричали презрително древните гърци levitas”летящи, левитиращи, а себе си в контраст на това gravitas”приземен, който стои добре на земята като свое отличително качество. Действително, силната връзка на децата със земните сили в тази възраст се вижда дори и в промяната на физическата им конструкция, когато стъпалото се увеличава много забележимо. Изучаваната епоха съответства на развитието на разсъдъчната душа за човечството. Тъй като Рим и римското право са олицетворение на закона, то на децата се предлага да напишат свои общи правила с взаимно съгласие, включващо преговори и договаряне. В този период почва изучаването на алгебрата, което е преход от конкретното и поставяне на началото за работа с абстракции. Чак в 12-13 годишна възраст децата имат готовност да боравят с абстрактното мислене от света на възрастните, илюзия е да се смята че са готови за това преди тази възраст.
Пробуждащите се на този етап причинно-следствено мислене и логика като процеси от духовно естество уравновесяват процеса на притегляне „надолу“ (нисшата природа), наблюдаващо се при подрастващите. Мисленето е свръхчувствена способност, всичко в нашето тяло е въплътена мисъл. Младежите и девойките имат нужда да изградят правилна вътрешна опора (на руски „внутренний стержень“) в период, когато има перитегляне „надолу“ и докато в миналото традицииите са изпълнявали тази функция за водене на човека, за негов ориентир и опора, то днес този принцип не важи, индивидуалното начало изисква нов подход и изминаването на нов път.

В общественото пространство е прието тази възраст да бъде наричана като период на полово съзряване. Самото наименование насочва и дори диктува кой е основният проблем на подрастващите. Дали това наистина е така, както ни го описват? Всички общоприети определения и характеристики се налагат като норма, съответно въздействат, от което следва че има известна доза манипулация; всички популярни определения, които чуваме многократно се превръщат за норма. Нека не забравяме че и самите млади хора чуват, че ги описват като индивиди с „повишен сексуален интерес и изблици на агресия“, и в съответствие с тази предубеденост, така се отнасят към тях околните, така почват да се държат и те самите, защото вече им е казано многократно че са "такива". Поради тези съображения считам че при наименованието на този възрастов период, ако ще търсим зрялост, то по-добре да я открием в нещо по-възвишено, каквито са изначалните пориви на всяка една душа, а именно да се повдигне. Покрай физическото, настъпва духовно-душевно съзряване и самият д-р Р. Щайнер нарича този период не „полова зрялост“, а „земна зрялост“.

Но да се върнем на мисленето, стана дума че то се явява уравновесяващ елемент за тази възраст и затова развиването на мисленето е от такова голямо значение. Логиката трайно присъства в геометрията при доказване на теореми, в изучението на икономика, синтаксис (строежа на изреченията има връзка със строежа на мисълта), физика. Относно физиката, важно е да се отбележи кои са етапите на изучение на дадено явление: реален опит, наблюдение, описание на всичко това след което децата правят сами откритието – намирането на даден физичен закон или принцип и съответно неговата формулировка.

 

Пикът на пубертета е 7-ми и 8-ми клас.

В този период младите хора дълбоко се потапят в материалното. Толкова дълбоко, че дори отиват в царството на подприродните сили (съвременна техника, електричество). Р. Щайнер е казвал че е добре човек да знае как функционира един телефон, един трамвай и прочее. Самият факт, че тези предмети и явления са част от нашия живот, желателно е те да бъдат опознати за да се разбере кой на кого служи и с цел да се избегне човешката зависимост към тях. На урок по механика учениците правят опити за да намерят необходимото обяснение за тези неща. По този повод нашия лектор ни даде пример с органичната химия, която се изучава в 8-ми клас – добре е да се покаже нагледно и да се обясни на учениците как точно се получава спирт. Тук няма място за възмущение, защото е важно децата да преминат по този път на узряване и помъдряване под водачеството на възрастен по културен начин. А ако това не се случи по добрия и разумен начин, тази опитност и тези преживявания няма да бъдат прескочени от учениците, те пак ще научат за всичко това, но вече с повишен риск от възникване на множество проблеми и негативни последици.


В 7-годишна възраст детето се ражда етерно, а на 14 години – астрално. Тази астралност може да бъде причината за увеличен субективизъм, хипохондрия, меланхолия. Ако младият човек зацикля на личното си мнение, това довежда до мнителност, а меланхолията кара младия човек да се капсулира в своя малък свят. В противовес на това, на учениците се предлага учебен материал, който да разширява съзнанието и кръгозора им, т.е. предлага се обективизация вместо субективизъм. Изучава се Ренесанс и Новото време. Във връзка с желанието да проявят личностното си начало, а по-нанатък и да намерят смисъла на живота си, в клас се работи върху биографии на изтъкнати личности (епоха "Човек - Човек"). В 7-ми, 8-ми, 9-ти клас се изучава биология за човека, има обособена епоха "Човек – Хранене", в която учителят дискутира с децата за въздействието и ролята на храните в човешкия живот.

На фона на минерализацията и твърдостта (втвърдяването) което настъпва на физичен план в тази възраст, едно от нещата които действат животворящо и терапевтично е добрият хумор (този хумор, който е без сарказъм, не е черен и прочее).

 

В моето писмено изложение от общо 3 публикации ви запознах с теоретичната част от семинара като останаха незасегнати практическите занятия: свирене на флейта, ръкоделие, рисуване с тебешири върху черна дъска и живопис, които също упражнявахме по време на семинара. Когато получа импулс и има повод за споделяне на ценна информация, с радост ще го направя.

Благодаря!


Юлия Радойкова



*
По тази тема предлагам следния цитат от Рудолф Щайнер (подчерното и удебеленото в този текст е добавено от мен):

It is extremely harmful for our time that many of the men who hold high and responsible positions in public life have had to study as one does today. There are whole branches of learning that are taught in such a way that throughout the entire school year the student will be unable to spend his time and energy really thinking through what he has heard from his professors. As a result, when he is faced with an exam, he is forced to cram for it. This cramming, however, is dreadful because it provides no real connection of interest of the soul with the subject matter that the student is to be examined in. No wonder the prevailing opinion of the student often is one of wanting to forget as soon as possible what he has just had to learn!

What are the consequences of these educational methods? In some respects, men are no doubt receiving the training needed to take part in public life. But, as a result of their schooling, they are not inwardly united with their work. They feel remote from it. Now there is nothing worse than to feel remote in your heart from the things you have to do with your head. It is not only repugnant to sensitive people, but it also acts most adversely on the strength of the etheric body. Thus, because of the tenuous interest that may exist in the core of a person"s soul for his professional pursuits, his etheric body is gradually weakened. Precisely the opposite effects are obtained, however, when anthroposophy is taken up in a healthy way. A man will not merely learn that he consists of physical body, etheric body, astral body and ego. He will also come to behave in such a way that these members unfold strongly and harmoniously in him.

Източник: http://wn.rsarchive.org/GA/GA0143/19120111p01.html
 

В превод:

"Изключително вредно явление за нашето време е фактът че болшинството хора, които имат високопоставени и отговорни позиции в социалния живот е трябвало да учат по начина по който се учи днес. Има цели раздели в науката които се преподават по такъв начин че през цялата учебна година студентът няма да има възможност да отдели време и енергия действително да поразсъждава внимателно върху това, което е чул от своите професори. В резултат на това, когато настъпи време за полагане на изпит, той е принуден да зубри. Обаче това зубрене е ужасно защото не осъществява никаква реална връзка на база интерес на душата с изучавания предмет по който студентът ще държи изпит. Не е учудващо че преобладаващата нагласа на студента често е желанието да забрави колкото се може по-бързо нещата които съвсем наскоро е трябвало да научи.

Кои са последиците от тези образователни методи? От една страна, без съмнение хората получават тази подготовка, която им е необходима за да участват в обществения живот. Но в резултат на тяхното обучение те не са вътрешно свързани в единно цяло с тяхната работа. Те се чувстват дистанцирани от нея. Няма нищо по-лошо от това да се чувстваш отдалечен в своето сърце от нещата, които си длъжен да правиш със своята глава. Не само че е отвратително за чувствителните натури, но това действа по възможно най-неблагоприятен начин върху силата на етерното тяло. Поради това, че е вероятно в сърцевината на човешката душа да има слаб интерес заради професионалните стремежи, етерното тяло на такъв човек постепенно отслабва. В противовес на това, напълно противоположен ефект се постига, когато се прилага антропософия по един здравословен начин. Човек няма просто да учи за това, че той се състои от физическо, етерно, астрално тяло и аз. В допълнение на това, чрез собственото си поведение той ще направи така, че тези части да се разгръщат по силен и хармоничен начин в него."

 




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: radoykova
Категория: Други
Прочетен: 268168
Постинги: 179
Коментари: 323
Гласове: 381