Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.03.2011 17:09 - ПОДВИГЪТ НА ПОДПОРУЧИК ХРИСТО КОСТАКЕВ
Автор: allvin Категория: История   
Прочетен: 3240 Коментари: 0 Гласове:
2



german_tiger image каза: преди 2 дни 17 ч.

ПОДВИГЪТ НА ПОДПОРУЧИК ХРИСТО КОСТАКЕВ на 30 март 1944 г.
о.з. подполковник Асен Гигов

На 29 срещу 30 март 1944 г. се извърши нощна бомбардировка над София. След полунощ в продължение на 2 часа градът и цялото Софийско поле бяха осветени като ден. След дадения отбой измръзналите и уморени екипажи се прибраха в помещенията. Заревото на бомбардираните погреби обаче се виждаше до сутринта. Останал да нощува при семейството си, недоспал, болен от гнойна ангина, подпоручик Костакев се събужда в 9.00 ч. от тревожния вой на сирените. „На бегом” към плаца се дооблича и чува шума на излитащите самолети. Докато стигне до стоянката, всички машини са излетели и на земята е останал само един „Месер” със зелен номер 4 – това е самолетът на командира на орляка капитан Топлодолски. Костакев мигновено решава да излети с него и извиква техника да му помогне при запалването, след което стартира и за броени минути набира височина по посока на идващите противникови самолети.
На 8000 м. височина забелязва многобройна въздушна армада към подстъпите за София. Веднага се насочва към челната, най-лявата „крепост” от колоната, състояща се от 60 самолета в сгъстен клинов строй.
Изчаквайки да преминат противниковите изтребители (те вече водят бой с нашите летци)., Костакев с остър ляв завой се спуска стремително надолу. Промъква се към корема на водаческата машина и открива огън с оръдието и картечниците.
Продължавайки атаката, той наблюдава светещите следи на снарядите и как те се забиват в тялото на „крепостта”. А след като е вече на 50 метра от нея, вижда как тя се запалва и миг след това експлодира. За кратко самолетът му остава в зоната на взрива и вследствие ударната вълна започва да подскача нагоре-надолу. Докато се мъчи да го стабилизира, нова експлозия го оглушава – взривила се е и „крепостта”, летяща най-близо до улучената. Невероятно! Два неприятелски бомбардировача свалени само с една атака! Но за съжаление разхвърчалите се парчета от избухналите машини засягат и самолета на Костакев, зад опашката му се провлачва бяла пелена от пара и той допуска, че водните охлаждащи радиатори са пробити. В такъв случай моторът трябва да се изключи, което той и прави. Освен това крилата също получават пробойни и пред него изниква въпросът – да скочи с парашут или да кацне принудително.
Костакев избира втория вариант и започва да се оглежда за подходящо за кацане място. Под него е една на вид равна нива и той се насочва към нея, прави лек завой наляво, за да избегне телефонен стълб, но ляото крило допира земята и се откъсва. Самолетът продължава да се удря в две-три тераси на някакво лозе и най-накрая спира. Мястото на „кацането” е землището на с. Кошарево, Брезнишко. Тъй като машината е забила нос в земята, Костакев увисва на коланите. По едно време тя се връща назад и ляга по корем и чак тогава той може да се измъкне от потрошената кабина – без никакво нараняване! Тогава вече забелязва, че към него тичат мъже, жени, деца и всички викат „Ура”. Мъжете го вдигат на ръце, жените плачат, а в същото време от другата страна на селото догарят останките на двата разрушени противникови бомбардировача. Там, по волята на съдбата, останаха гробовете на осемнадесет противникови летци!
Из книгата „Спомени на летци от Въздушните на Негово Величество войски”, С., 2008
сп. Един завет, кн. 4 / 2010 г. 



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: allvin
Категория: Други
Прочетен: 1457630
Постинги: 356
Коментари: 1447
Гласове: 2968
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031