Детекторът на лъжата доказа, че растенията усещат и имат памет
Притежават ли растенията способности, които наподобяват човешките, и за които ние не знаем? Долавят ли звуци и шумове? Разпознават ли ни когато ги доближаваме? Реагират ли когато ги нараняваме?
Това не са въпроси от днес, а от най-дълбока древност. Поставяни от мъдреци и неуки, от учени и мошеници. Отговорите са били различни, противоречиви, упорито защитавани и яростно оспорвани. Изписаното за тях може да изпълни не една библиотека. 
Списание 8 също си зададе някои от тези въпроси. И съвместно със сектор „Криминална психология" на Института по психология при МВР проведе в началото на август уникални, първи за нашата страна експерименти. Извърши проверка на растения с полиграф – известния детектор на лъжата. Защо опитите са съвместно със сектор „Криминална психология"?  И защо с детектора на лъжата? Това ще стане ясно на читателя от следващите страници. Какви бяха впечатляващите резултати от експериментите, ще научите от протоколите на опитите. Тълкуванието им оставяме за вас, но след като прочетете в очерка и историята на една невероятна ферма - как обичта на човека към растенията – и на растенията към човека! - може да създаде плодородни градини в студената пустош. 
  Драги читатели,    Може би и вие самите имате наблюдения върху удивителните способности на някои растения! Много ще се радваме и ще ви бъдем благодарни, ако ни пишете за това!


*** - И вие вярвате, че те ви разбират, така ли? – запитах.
- Разбират ме, несъмнено! – отвърна докторът и  продължи да полива цветята си на голямата тераса. Беше я превърнал в невероятна градина и се грижеше за нея от сърце. Всяка сутрин той поливаше цветята и им  говореше с най-мили думи – колко са красиви и колко ги обича.
Тогава аз, младият лекар в малкия град, живеех в неговия дом. Разбира се, в онези години всичко можех и всичко знаех. И се учудвах на твърдението му, че растенията общуват с хората. Отдавах го на неговата сантименталност. 
Докторът наистина общуваше с цветята. Казваше, че те знаят кой ги обича, разбират кога е тъжен и се опитват да го ободрят. И веднъж ми довери нещо странно. Бил загубил папка с важна медицинска документация. И бил толкова тревожен, че вечерта влязъл в градината и споделил с  цветята  своята тревога. Започнал да ги полива, говорил им и изведнъж, като светкавица, в съзнанието му просветнало къде е забравил папката! Цветята му помогнали!
Тази история пък съвсем не можех да приема! Пак я отдадох на неговата  сантименталност, а и на случайността. Вярно, спомних си, че някои от  възрастните жени от моя род разговарят с цветята си, наричат ги с най-мили имена и са ми казвали, че цветята познават кога си тъжен и тъгуват с теб. Чиста митология!
Вече доста по-късно промених мнението си. Имаше в тези истории много сантименталност и митология. Но имаше и неща, които не знаехме.
Така започва увлекателното пътешествие в света на растенията. Кое провокира интереса на Списание 8 към темата и какви експерименти проведохме съвместно с Института по психология на МВР - четете само в Септемврийския брой на Списание 8. 
Тук можете да видите как темата беше представена в сутрешния блок на БНТ1.
Интервю с авторката на фотоилюстрациите към материала Сесилия Уебър, както и още от прекрасните й творения, можете да намерите тук.

  Експеримент 8: Драконовото дърво   сяда на детектора на лъжата  


Експериментът цели за първи път в България да направи опитите с детектора на лъжата, доказващи паметта на растенията. Въпреки че това, което предложихме, на пръв поглед звучи странно, от Института по психология на МВР се съгласиха да ни съдействат.   На какво станахме свидетели?  Какво  безпристрастно  регистрира  уредът? Истина ли е описаното от Клийв Бакстър? Представяме ви отговорите 1:1, както и автентичните данни от полиграфа. Протоколът, както е редно, започва с малко задължителна информация.    Дата и време:  4 август 2011 г., начало 10,35 ч, край 12,40 ч.      Място: София, Институт по психология на МВР, сектор „Криминална психология".   Участващи: Ръководител на сектора Тодор Тодоров, сътрудници: Пламен Монев, Светослав Петков, Илияна Йорданова. От Списание 8: Ганета Сагова, главен редактор, д-р Светослав Славчев, писател криминалист.
  № 1  
Обект: седемгодишно драконово дърво (драцена), което е свързано с полиграф (наричан още детектор на лъжата), като няколко листа, избрани на случаен принцип, са скачени с електроди за галваничното напрежение. То се регистрира в динамика като полиграма на хартиен носител. В кабинета влиза експериментатор (Тодор Тодоров). Той приближава драцената, започва да й говори с внимание и обич („Ти не си само една драцена, ти си слънчице, аз ще избърша всичките ти листенца и т.н."). Диаграма на полиграфа: в началото се появява връх, съвпадащ по време с влизането на експериментатора. След като е започнал да говори и да глади листата, кривата се успокоява, вълнообразно се издига, без върхове и спадове.
  № 2 Същият обект – драконовото дърво. Експериментаторът (Тодор Тодоров) полива корените на дървото.  Диаграма на полиграфа: вълнообразна спокойна линия през цялото време на поливането и след това.

ИМАМ ПОНЕ 100 ПРИМЕРА ЗА ТОВА , ЧЕ РАСТЕНИЯТА МИ СТРАДАТ ЗА МЕН....

Защо не казахте по-рано бе, хора?!
А яз днеска ядох салата- домати и краставици от градината!
Какъв ли ужас са изпитали горките растения, когато съм ги откъснал, нарязал и брутално погълнал? С два-триста, до петстотин и педесе милиграма ракия!!!
Мани тва, ами после маах боб...
Това са стотици бобчета, подложени, поради невежество от моя страна, на жестоки и необичайни мъчения!!!
Чувствам се изверг!:(((

А убийството и изяждането на животни не е ли по-голям ужас?

Откакто загина мъченикът Алонсу, а благородната идея да се отдадат тленните му останки с почести на земята се провали, не мога да се освободя от усещането, че ще ми го сервират някъде я под формата на кебапчета, я по друг варварски начин.
Затуй мясо оттогаз не кусвам!

Вярвам в това, което пишете, защото самата аз съм го усетила.
ПОЗДРАВИ

Хем се твърди, че детекторът вече бил "доказал", хем тълкуванието било оставено "на нас". Тук има някаква подвеждаща двусмисленост.

Между "вярвам" и "действителност" има известно разстояние - нерядко доста огромно. Това, което може да преодолее тази празнина, са ЕМПИРИЧНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА. Разполагаш ли с такива? Да/не?