Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
14.04.2018 16:55 - Домът на учените и храмът-параклис "Свети Николай" / Стария Пловдив
Автор: deathmetalverses Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 2607 Коментари: 3 Гласове:
10

Последна промяна: 15.04.2018 10:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 ////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////image
От този дом Екзарх Йосиф управлява Българската църква от юни 1876-та до февруари 1880-та; Днес е клуб-ресторант "Щастливци"; вляво е АМТИИ - Пловдив. ВСИЧКИ СНИМКИ В ТАЗИ СТАТИЯ СА МОИ АВТОРСКИ - ЗДРАВКО Б. СПАСОВ, 29.06.2016 г. 
///////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
image
///////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
image////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////image
///////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
Вляво от храма-параклис е пловдивският Дом на учените;
image//////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
image
Казват, че всеки комин в Стария град уникален като архитектура....
////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
image////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
image////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
image///////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
image//////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
image
Вдясно - камбанарията на "Света Богородица", построена по проект на Йосиф Шнитер
///////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
image
///////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
image


Църквата „Свети Николай” се намира на самото Таксим тепе
 в , на около 70-80 м западно от църквата ”Света Богородица”. Тя е параклис към катедралната църква. Предполага се, че била строена по времето на  българския владетел Иван Александър, някъде около 1355 г. и още тогава била посветена на  Свети Николай. За тази стара църква споменава и Стефан Герлах в 1578 г., когато той посетил града при своите пътешествия из Балканите.

 

В самото начало на ХІХ в. параклисът бил възстановен с отпуснати  от настоятелството на храм „Света Богородица”,4300 гроша. Поради наложените ограничения от османските власти тогава, ремонтът се оказал некачествен и се наложило изграждането на  нова постройка.

Сегашната сграда на параклиса датира от 1835 г., когато била съградена с дарени средства от пловдивския възрожденец Вълко Тодоров Чалъков, който живеел съвсем близо до храма. На северната стена на сградата, над главния вход, е запазен един надпис на български и гръцки език, който свидетелства, че параклисът е построен през 1835 г., по време на тогавашния Пловдивски митрополит Никифор, със средства на православни християни от града.

Кои са били майсторите, издигнали сградата, не се знае със сигурност, но се предполага, че са били от Брациговската школа.

По своята същност параклисът „Св. Никола” представлява малка, еднокорабна базилика, с една абсида и размери 17,5 м на 9,80 м на 6 м.  Изградена е от неоформен камък, само източната олтарна стена и абсидата са от правилно издялани каменни блокчета. Поради стръмния и скалист терен, на който се намира храмът, притворът му е от северната страна, а не от западната, както обикновено се строят църквите. Абсидата е петстенна. Иконостасът на параклиса е от старата съборена църква, поради което той е най–старият иконостас в Пловдив. Датира от 1733 г. и е с интересна и оригинална старинна резба. Предполага се, че е изработен от местни майстори, повлияни от дърворезбата в голямата църква на Бачковския манастир. Размерите на иконостаса са 7,50 м на 3,90 м. В горната си част той е покрит с резба, която е цялостно позлатена. Тази резба е плитка и се предполага, че е изработена от дебърски майстори. С дърворезба са украсени  и царските двери на иконостаса.

Иконите в храма са изписани от възрожденските живописци Захари Зограф и Димитър Зограф, за които се знае, че по същото време ( 1836 г. ) работели заедно в пловдивските църкви. Царските икони на Иисус Христос, Света Богородица, Свети Йоан Кръстител, Свети Николай са дело на Захари Зограф. На иконостаса има и една сравнително малка икона на Свети Николай, чийто автор бил Христо Димитров – бащата на Захари Зограф, който бил един от най–тачените български художници в началото на ХІХ в. По този начин в този храм за първи път се срещат икона на бащата Христо Димитров, поставена редом до иконите на по-малкия му син – Захари Зограф. Съхраняват се и икони на свети мъченик Николай Нови (Анатолийски), на свети Сава и света Варвара.

Храмовата икона на свeти Николай Чудотворец била подарена на параклиса от съпругата на чорбаджи Вълко – Рада Чалъкова. Под изображението на светеца е запазен един надпис, който свидетелства от кого е подарена иконата: „Святителю Христовь приими моление раби твоея  Рада супруга В. Т. и изпроси ей и чадомь от Бога греховь прощение.” Друга икона е „Успение Богородично”. Тя е в руски стил и затова се предполага, че най – вероятно е донесена от Русия. Тя е със златни орнаменти. В храма се съхранява и икона на светите първовърховни апостоли Петър и Павел, която е изрисувана върху платно. Датира от 1885 г. и е дело на възрожденския общественик, революционер и живописец Георги Данчов – Зографина.

Архиерейският трон е също резбован. Предполага се, че е дело на дебърски майстори. Най-вероятно датира от ХVІІІ век и също е останал от стария храм. Той е с височина 3 м и ширина 80 см. На архиерейския трон  е изрисувана иконата Иисус Христос Велик Архиерей с датировка 1882 г., 26 февруари. Авторът й е неизвестен, но по стил тя прилича на  иконата „Успение Богородично”, която е  изрисувана от А. Гюдженов в 1880 г. и се намира днес в катедралната църквата „Света Богородица”  

Когато на 17 май 1841 г. умира главният дарител на храма Вълко Т. Чалъков, заради големите му заслуги за църквата, енориашите го погребват в наоса на параклиса „Свети Николай” и надгробната му плоча и до днес се пази там.
(Текстът е зает от сайта на Пловдивската митрополия - www.plovdivskamitropolia.bg )




Гласувай:
10


Вълнообразно


1. barin - От Пловдив винаги има какво да се ...
14.04.2018 17:17
От Пловдив винаги има какво да се покаже, Здравко. Град с хилядолетна история и запазени старини.
Поздрави!
цитирай
2. gessos - Пловдив - прекрасен град! И сн...
15.04.2018 00:55
Пловдив - прекрасен град!
И снимките! Сякаш бях там... На живо...
Поздрав!
цитирай
3. schumpov - Впечатлен съм, че си забелязал к...
21.04.2018 18:39
Впечатлен съм , че си забелязал комина. Почти на всички старинни къщи комините са различни ( ако са реставрирани по оригинала )
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: deathmetalverses
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 9569887
Постинги: 3153
Коментари: 5645
Гласове: 58744
Спечели и ти от своя блог!