Постинг
22.03.2010 00:08 -
Как Гърция се превърна в "черния лебед" на Европа
Как една страна може да се докара до положение депутат от съюзническа държава да й предлага да разпродаде малко острови или историческия си символ Акропола, за да си плати дълговете, а руски олигарх да оферира Кремъл направо да я купи? Наскоро в анализ на "Уолстрийт джърнъл" Гърция беше определена като "черния лебед" на Европа – икономически термин за рядко срещано явление с огромни последици, в случая за стабилността на еврозоната и общата европейска валута.
Освен че е най-сериозният проблем за ЕС от създаването на общността досега,
както и че се превърна в обект на откровен присмех, Гърция нагледно доказа какво се случва, когато вместо на реформи бюджетната стабилност се крепи на статистически балони.
Корупцията и безнаказаността са в основата на днешната криза на Гърция с дълга, заяви на 1 март премиерът на страната Георгиос Папандреу. И е безкрайно прав - държавите в Южна Европа, в които има повече корупция, понасят по-тежко кризата. А безнаказаността - не само на национално, но и на европейско ниво, пречи проблемите да се пресекат още в зародиш.
За да разберем как Атина стигна дотук, трябва да се върнем поне 10 години назад.
През 2001 г. Гърция се присъедини към еврозоната. Валутата на страната вече е стабилна, правителството и бизнесът могат да заемат при много по-ниски лихви. Икономиката процъфтява, отчитайки среден ръст от 4.2% през следващите 8 години. На пръв поглед изглежда, че Атина си е осигурила еднопосочен билет към икономическия просперитет.
Действителността обаче е различна. Европа не знае, че Гърция е изфабрикувала данните за бюджетния си дефицит. Истината е, че от 1999 г. той винаги е бил над максималния размер за присъединяване към валутния съюз (3% от брутния вътрешен продукт). Ревизия през 2004 г. показва, че през 2002 превишението на бюджетните разходи над приходите е стигнало до 3.7% от БВП, или почти два пъти повече от официалните статистически данни.
И така Гърция може и да се е сдобила със стабилна валута, но паричната политика се осъществява от Европейската централна банка. Това означава, че Атина не може да я използва като инструмент за овладяване на евентуална дългова криза. Вариантът пред страната е да вземе стриктни мерки за овладяване на публичните си финанси и дори да се стреми към излишък, който би послужил като буфер във времена на криза.
Правителството обаче има други планове и продължава да трупа дългове. Необходимите реформи са непопулярни - имат висока политическа цена и срещат остра реакция от страна на силните в страната синдикати. Затова правителството ги избягва. Вместо тях затъва в необмислени разходи - през 2004 г., когато дефицитът вече е над 5% от БВП, страната е домакин на летните олимпийски игри. Атина разчита, че ще си върне огромните инвестиции за организирането им – около 9 млрд. долара, но това не се случва.
Един от основните проблеми, с които Гърция не успява да се справи, е неефективността на публичния сектор. За десет години - от 1997 до 2007 г., производителността на държавните служители се е увеличила с по-малко от 4%, което е седем пъти по-малко от 28-процентния ръст в частния сектор. Според доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие разходите на гръцкото правителство за заплати в периода 1995-2008 г. се увеличават, докато при всички останали държави в еврозоната намаляват. Събираемостта на данъците е изключително ниска. Пак според ОИСР пропуснатите по тази причина приходи за бюджета през 2007 г. се равняват на цели 13.6% от БВП.
Трупането на дългове се отдава и на забавената пенсионна реформа. В момента 12.4% от гръцкия БВП отива за пенсии, а до 2050 г. делът ще се равнява на 22.6 на сто. Експерти коментират, че ако не се предприемат драстични мерки, изключително задлъжнялата система може да се срине до 15 години.
В годините на възход се наблюдава още една тревожна тенденция. Задлъжнялостта на населението се увеличава и темпът й значително изпреварва този на спестяванията. Процесът може да се обясни с улеснения достъп до кредитиране, след като страната влиза в еврозоната. В същото време спестяванията на бизнеса значително надхвърлят инвестициите. Стожерите на гръцката икономика - корабоплаване, туризъм, финансов сектор, процъфтяват. После обаче те са сред най-силно засегнатите от глобалното икономическо забавяне.
"Знаем, че сме изправени пред големи проблеми, за които ние, гърците, сами сме си виновни. Нашата политическа система поощрява шуробаджанащината и разхищението на пари", каза премиерът Папандреу в края на февруари пред сп. "Шпигел". Едно от доказателствата е ситуацията с усвояването на европейските фондове.
Гърция редовно е в списъка на държави, които трябва да връщат земеделски субсидии заради злоупотреби или неспазване на критериите. Последният пример е само отпреди няколко дни, когато Брюксел изиска от 20 члена на съюза да върнат общо 346.5 млн. евро земеделски субсидии. Най-много ще трябва да платят Гърция и Полша. Южната ни съседка ще трябва да се раздели с 132.6 млн. евро, огромната част от които са били предназначени за производителите на памук. Причината да ги връща - превишение на квотите и неспазване на екологичните изисквания.
Нужни са много години на неправилно управление, за да изпадне една страна в ситуацията на Гърция, коментират анализаторите. И ако световната криза има някаква роля, тя е само на катализатор, който изкара по-драстично на повърхността вътрешните проблеми на страната - комбинацията от зле ръководени публични финанси, прекалено големи разходи и ниски приходи от данъци и политическа манипулация на статистиката. И ако акцентът в момента е откъде ще дойде спасителният финансов пояс за страната, по-важният въпрос - как икономиката и обществото ще се измъкнат от досегашната пагубна спирала, е в ръцете на самата Атина
От Велизар Узунов
източник:дневник.бг
Как Гърция се превърна в "черния лебед" на Европа
Освен че е най-сериозният проблем за ЕС от създаването на общността досега,
както и че се превърна в обект на откровен присмех, Гърция нагледно доказа какво се случва, когато вместо на реформи бюджетната стабилност се крепи на статистически балони.
Корупцията и безнаказаността са в основата на днешната криза на Гърция с дълга, заяви на 1 март премиерът на страната Георгиос Папандреу. И е безкрайно прав - държавите в Южна Европа, в които има повече корупция, понасят по-тежко кризата. А безнаказаността - не само на национално, но и на европейско ниво, пречи проблемите да се пресекат още в зародиш.
За да разберем как Атина стигна дотук, трябва да се върнем поне 10 години назад.
През 2001 г. Гърция се присъедини към еврозоната. Валутата на страната вече е стабилна, правителството и бизнесът могат да заемат при много по-ниски лихви. Икономиката процъфтява, отчитайки среден ръст от 4.2% през следващите 8 години. На пръв поглед изглежда, че Атина си е осигурила еднопосочен билет към икономическия просперитет.
Действителността обаче е различна. Европа не знае, че Гърция е изфабрикувала данните за бюджетния си дефицит. Истината е, че от 1999 г. той винаги е бил над максималния размер за присъединяване към валутния съюз (3% от брутния вътрешен продукт). Ревизия през 2004 г. показва, че през 2002 превишението на бюджетните разходи над приходите е стигнало до 3.7% от БВП, или почти два пъти повече от официалните статистически данни.
И така Гърция може и да се е сдобила със стабилна валута, но паричната политика се осъществява от Европейската централна банка. Това означава, че Атина не може да я използва като инструмент за овладяване на евентуална дългова криза. Вариантът пред страната е да вземе стриктни мерки за овладяване на публичните си финанси и дори да се стреми към излишък, който би послужил като буфер във времена на криза.
Правителството обаче има други планове и продължава да трупа дългове. Необходимите реформи са непопулярни - имат висока политическа цена и срещат остра реакция от страна на силните в страната синдикати. Затова правителството ги избягва. Вместо тях затъва в необмислени разходи - през 2004 г., когато дефицитът вече е над 5% от БВП, страната е домакин на летните олимпийски игри. Атина разчита, че ще си върне огромните инвестиции за организирането им – около 9 млрд. долара, но това не се случва.
Един от основните проблеми, с които Гърция не успява да се справи, е неефективността на публичния сектор. За десет години - от 1997 до 2007 г., производителността на държавните служители се е увеличила с по-малко от 4%, което е седем пъти по-малко от 28-процентния ръст в частния сектор. Според доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие разходите на гръцкото правителство за заплати в периода 1995-2008 г. се увеличават, докато при всички останали държави в еврозоната намаляват. Събираемостта на данъците е изключително ниска. Пак според ОИСР пропуснатите по тази причина приходи за бюджета през 2007 г. се равняват на цели 13.6% от БВП.
Трупането на дългове се отдава и на забавената пенсионна реформа. В момента 12.4% от гръцкия БВП отива за пенсии, а до 2050 г. делът ще се равнява на 22.6 на сто. Експерти коментират, че ако не се предприемат драстични мерки, изключително задлъжнялата система може да се срине до 15 години.
В годините на възход се наблюдава още една тревожна тенденция. Задлъжнялостта на населението се увеличава и темпът й значително изпреварва този на спестяванията. Процесът може да се обясни с улеснения достъп до кредитиране, след като страната влиза в еврозоната. В същото време спестяванията на бизнеса значително надхвърлят инвестициите. Стожерите на гръцката икономика - корабоплаване, туризъм, финансов сектор, процъфтяват. После обаче те са сред най-силно засегнатите от глобалното икономическо забавяне.
"Знаем, че сме изправени пред големи проблеми, за които ние, гърците, сами сме си виновни. Нашата политическа система поощрява шуробаджанащината и разхищението на пари", каза премиерът Папандреу в края на февруари пред сп. "Шпигел". Едно от доказателствата е ситуацията с усвояването на европейските фондове.
Гърция редовно е в списъка на държави, които трябва да връщат земеделски субсидии заради злоупотреби или неспазване на критериите. Последният пример е само отпреди няколко дни, когато Брюксел изиска от 20 члена на съюза да върнат общо 346.5 млн. евро земеделски субсидии. Най-много ще трябва да платят Гърция и Полша. Южната ни съседка ще трябва да се раздели с 132.6 млн. евро, огромната част от които са били предназначени за производителите на памук. Причината да ги връща - превишение на квотите и неспазване на екологичните изисквания.
Нужни са много години на неправилно управление, за да изпадне една страна в ситуацията на Гърция, коментират анализаторите. И ако световната криза има някаква роля, тя е само на катализатор, който изкара по-драстично на повърхността вътрешните проблеми на страната - комбинацията от зле ръководени публични финанси, прекалено големи разходи и ниски приходи от данъци и политическа манипулация на статистиката. И ако акцентът в момента е откъде ще дойде спасителният финансов пояс за страната, по-важният въпрос - как икономиката и обществото ще се измъкнат от досегашната пагубна спирала, е в ръцете на самата Атина
От Велизар Узунов
източник:дневник.бг
Как Гърция се превърна в "черния лебед" на Европа
Първа публикация на английската кралица ...
Храм на 6 хиляди години открит в Украйна
29 октомври – Ден на бесарабските българ...
Храм на 6 хиляди години открит в Украйна
29 октомври – Ден на бесарабските българ...
Следващ постинг
Предишен постинг
УЖАС!
цитирай
2.
анонимен -
гледай гърция, мисли за българия
22.03.2010 15:31
22.03.2010 15:31
гледай гърция, мисли за българия
цитирай
3.
анонимен -
зей
22.03.2010 18:30
22.03.2010 18:30
За един литър произведен зехтин гръцкият селянин получава 1 евро субсидия.Произвежда примерно 2000 л., но записва 5000 л. За продадения зехтин не плаща данъци - живот! Само,че защо е така облагодетелстван питам аз? С тези пари ще си плати на българи, албанци и др.да му подрежат дърветата и да попрекопаят и малко тор и останалото е за гръцкото джобче,понеже притежателят му е най -гявол, а ние прости. Извод - сиренето е с пари, никакви гювечи за гърците!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 9412
Блогрол
1. The New York Times
2. bloomberg
3. reuters
4. wsj
5. cnn
6. ft
7. bbc
8. Washingtonpost
9. световни статистически данни в сегашно време
10. online graphical dictionary
11. Ideas Worth Spreading
12. charlierose
13. flightaware
14. flightview
15. Worldclock
16. Online converter
17. flurrious
18. THEOI GREEK MYTHOLOGY
19. brainz
20. stumbleupon
21. mapper.nndb
22. gladwell
23. interactive map of New York city
24. google finance
25. Public Data Explorer
26. Los Angeles Times
27. propublica
28. chicagotribune
29. indexmundi
30. c-span
2. bloomberg
3. reuters
4. wsj
5. cnn
6. ft
7. bbc
8. Washingtonpost
9. световни статистически данни в сегашно време
10. online graphical dictionary
11. Ideas Worth Spreading
12. charlierose
13. flightaware
14. flightview
15. Worldclock
16. Online converter
17. flurrious
18. THEOI GREEK MYTHOLOGY
19. brainz
20. stumbleupon
21. mapper.nndb
22. gladwell
23. interactive map of New York city
24. google finance
25. Public Data Explorer
26. Los Angeles Times
27. propublica
28. chicagotribune
29. indexmundi
30. c-span