Като дългогодишен критик на концепцията за единна европейска валута искам специално да подчертая, че проблемите на еврозоната ни най-малко не ме радват. Но те наистина заплашват самото й съществуване.

Преди да се говори обаче за гръцката дългова криза, трябва да се даде дефиниция на думата срив. В контекста на еврото се появяват поне две интерпретации. И според едната проектът "Еврозона" вече се е провалил, тъй като не е довел до очаквания положителен ефект.

Още при своето основаване еврозоната беше представена като механизъм, обещаващ благоденствие на всяка държава, която е склонна да се откаже от националната си валута. Екзистенциални и следователно квазинаучни разработки предшестваха възникването на валутния съюз.

Те обещаваха, че еврото ще ускори икономическия растеж, ще намали инфлацията, а членовете на еврозоната ще бъдат защитени от всякакви икономически шокове.

Еврото не доведе до по-силен растеж

в страните от валутния съюз и това е абсолютно ясно. Дори след създаването на еврозоната растежът в някои от държавите членки се забави в сравнение с предишните десетилетия. Увеличи се обаче, и то в тяхна полза, разликата със САЩ и Китай, както и с някои страни от Централна и Източна Европа, които са извън еврозоната.

От 1960 г. насам икономическият растеж в развитите европейски страни се забавя и създаването на валутния съюз не обърна тази тенденция. Според данните на Европейската централна банка (ЕЦБ) средният ръст за членките на еврозоната е бил 3.4% през 70-те години, 2.4% през 80-те и 2.2 на сто през 90-те. За периода 2001 - 2009 г. той е едва 1.1%. Подобно забавяне не е регистрирано на друго място.

Икономиките от еврозоната не съумяха да се интегрират

Дори очакваното уеднаквяване на нивото на инфлацията не можа да се случи. В границите на еврозоната се обособиха две групи държави - едните с ниска инфлация, а другите (Гърция, Испания, Португалия и др.) с високо равнище на потребителските цени.

Освен това нараснаха и дългосрочните неравновесия във външната търговия. При една група страни вносът надвишава износа, при другата експортът е с по-голям превес. Изводът е, че еврозоната не доведе и до уеднаквяване на икономиките на членуващите държави.

Глобалната криза само ускори и извади наяве проблемите във валутния съюз, но не тя е в основата им.  Тези проблеми не са изненада и за мен. Еврозоната, съставлявана от 16 държави, не е оптималната валутна зона дори според елементарните икономически теореми.

Бившият главен икономист на ЕЦБ Отмар Исинг многократно е подчертавал, че създаването на валутния съюз е преди всичко политическо решение. Т.е. основното не е дали една държава е напълно подходяща за присъединяване към проекта. Ако приемем, че еврозоната не е в оптималния си вариант, то

разходите за създаването и поддържането й без съмнение надхвърлят облагите

от нея. Думите създаване и поддържане не са избрани случайно. Ниските разходи по първата стъпка - създаването, наложиха погрешното впечатление, че всичко с проекта е наред. Грешката беше посочвана от някои от нас още в началото, но за съжаление никой не ни слушаше.

Никога не съм се съмнявал във факта, че обменните курсове на страните, присъединили се към еврозоната, отразяваха икономическата реалност в Европа при раждането на общата валута. През последното десетилетие обаче представянето на някои членки се влоши, а ефектът на усмирителна риза, който еврото създава, стана видим.

Когато преобладаваше хубавото време (в икономически смисъл), проблемите не бяха ясно изразени. С нахлуване на кризата обаче липсата на идентичност между отделните държави стана очевидна. Във връзка с това смея да заявя, че като проект, обещаващ икономическо благоденствие на членовете й, еврозоната се провали.

На големия интерес напоследък спрямо възможността за разпадане на еврозоната като институция отговорът ми е: не, валутният съюз няма да се разпадне. В него е инвестиран прекалено много политически капитал с цел да създаде основата на наднационално общество, така че проектът няма да бъде изоставен.

Съществуването му ще продължи, но при изключително висока цена, която ще бъде поета от гражданите на съюза (и частично от европейците, които запазиха валутите си).
Цената за поддържане на еврото ще бъде

слаб икономически растеж

в еврозоната. Това ще донесе загуби и на други държави от континента като Полша и Чехия, както и от останалия свят. Високата цена на еврото ще бъде най-видима в нивото на финансовите трансфери, които трябва да бъдат насочени към членките на съюза с най-сериозни икономически затруднения.

Проблемът с отпускането на тези средства без наличието на политически съюз беше известен на германския канцлер Хелмут Кол още през 1991 г. Тогава той заяви, че поддържането на икономически и валутен съюз без политическо обединение е немислимо. С течение на времето обаче той забрави това свое убеждение.

Парите, които Гърция ще получи в близко бъдеще, може да бъдат разделени на населението в еврозоната и така всеки неин гражданин ще знае какъв е личният му дял. Загубата от по-ниския икономически растеж обаче е далеч по-голяма.

Не се съмнявам, че цената за еврото ще бъде платена - по политически причини. Както и че жителите на съюза никога няма да разберат точно колко им струва общата валута.

От Вацлав Клаус

*Вацлав Клаус е сегашен президент на Чешката република и бивш премиер на страната, един от най-известните евроскептици. Препечатваме статията му от бюлетина на института CATO с незначителни съкращения, заглавието е на редакцията.


Източник:дневник.бг
Цената на еврото

само някой е трябвало да я проете ... доста отдавна . Надявам се сега да не се натискаме за еврозоната , политиката си е политика , сиренето е с пари .
Накой да иска да побързаме ? ; )

много добър анализ

Ти за световната иконимичекса криза чувал ли си ,ако не беше тя нещата шяха да са различни!Да те питам помниш ли 2002 година какъв беше курса евро долар?В момента долара си възтанови една част от това което изгуби,

Чехите случиха на президент!

И възможността за спекулации на пазара имат нещо общо , слабостите в системата се проявяват при по-голямо натоварване . При еврото разликата в курсовете която големи финансови организации лесно манипулират им предоставя възможност да печелят и при падане и при вдигане на курса на еврото просто заради факта , че когато имаш собствена валута просто почваш да печаташ пари за да реагираш на курса , при еврото, зад еврото стоят много самостоятелни икономики .

Може би трябва да напишете такъв анализ за американския долар.Тъй като скоро може и да изчезне напълно.Особено след като Китай отвърже валутата си от долара, а това ще се случи скоро.Може би това ще доведе до тотален срив на долара и до утвърждаването на еврото като водеща световна валута.
Може би точно поради тази причина изключитено слабата американска икономика умишлено създаде тази измислена криза.Но и това няма да спаси американската валута от нейния крах...

http://www.investor.bg/news/article/97850/6.html
http://musicdiary1.blogspot.com/2008/03/2015.html

Което Китай държи в резерв, китайския интерес не би желал доларите да загубят стойността си ..

Значи аз, като един Гаргамел, искам да кажа следното:
Сещам се за две науки, които не бива да се наричат НАУКА, защото трудно дават предикатни закони за развитие на процесите. Първата е МЕДИЦИНАТА в частност лекуващи лекари. Те не лекуват, а създават условия за лечение. Освен това при тях прогнозирането е също фактор, който не се основава на закони, колкото на наблюдения. Втората НАУКА е икономиката. Изследването на пазара е преди всичко психологически процес, отколкото някаква сложна математическа функция. Пазара, нуждите, валутите - всичко е взаимносвързано, както с с потребителите, така и с природни условия, климатични компоненти, страхове, слухове и много други фактори. На Г-н Вацлав Клаус ще изразя моето уважение и ще му препоръчам, да излезе от Евросъюза, ако това желае чешкия народ. В самото ЕС, се обособиха държави КОНСУМАТОРИ и държави ДОНОРИ. Едните финансират другите. Ако има някакви проблеми, било в икономически ръст или стабилност на еврото, то причината е много проста - мързел и кофти манталитет на част от европейците. До преди 15 години немците работеха усърдно. Сега работят само чужденците там усърдно. Същото е във Франция и Англия. На Юг...... ние сме свикнали да искаме много, да работим малко и да се задоволяваме с това, което имаме в крайна сметка. Свикнали сме да си търпим и управниците. Юга в икономически световен план, винаги се е развивал по-бавно и е по-консервативен.

Не виждам основа на която да опрете обобщението си . Теорията те са зле защото са мързеливи , демонстрира единствено бягство от въпросите които възникват . Около мене повечето хора работят на повече от едно место за да издържат семейството си.

Помнете тази статия както и че до 10г. а може би и до 5г. - във валутния съюз ще влезе Чехия. И тогава Клаус каво ще каже? Аз бях в Чехия в две последователни години -. втората година бе много по - зле. Въпреки че публикуваните им данни не сочат това... но вярвам повече на джоба си...

Клаус е известен евроскептик и сателит на САЩ, освен че имат сметка евтин долар, като цяло обаче не са ОК за един прекалено силен ЕС и силна, интегрирана европейска икономика.

Чехите са с адски високо самочувствие, почни на нищо отгоре. Руската мафия им движи държавата и притежава почти всичко. Какво се прави Клаус на големия демократ.

Мързеливи не означава в индивидуален смисъл на думата. Все пак говорим за икономика - следва да се приемат понятията - трудов пазар, работодател и т.н. Ние, Гърци и като цяло южните народи имаме много по-ниска производителност на труда, отколкото северните народи. Това се дължи на няколко фактора - липсата на автоматизация или механизация в много дейности - пример: Продаването на билети, цигари, обслужване по администрации и т.н. В западните държави, продажбите на билет за влак или градски транспорт е преотстъпено на автомати. Ние тук имаме работни места за това. Създаваме една трудова заетост за хора, които няма начин да бъдат интегрирани в трудовия пазар по друг начин. Ето това е пример дори и за лична интелектуална мързеливост. Леличките на гишетата в общината натискат с един пръст бутоните на клавиатурата. Госпожицата в канцеларията на немския университет, който завърших, вадеше академична справка за 40 секунди. В СУ, за това е нужно попълване на заявление и чакане на опашка и заплащае на услугата (доскоро). ТОВА Е НЕПРОДУКТИВНОСТ, ГУБЕНЕ НА ВРЕМЕ, МЪРЗЕЛ и т.н. В българските заводи все още се работи на ..." колкото излезе за смяна, бройката". В немски зввод имахме 3000 детайла за 8 часова смяна при 24 часов цикъл на работа. И ако беше по-ниска, се пишеше рапортк, защо (дефект в поточната линия, липса на входна продукция и т.н) се е стигнала до по-ниска бройка. Ето това имам предвид, уважаеми номер 9. Факта, че някой работи на две и три места, за да се храни, показва: 1) колко е ниско платен труда в БГ, 2) ниска квалифицираност на работника 3) ниска производителност на труда. Ще дам пример: ако имаме надомна работа за правене на химикалки, при дневна норма 2000 бройки, се правят само 800 пак за 8 часа натоварване. Същия работник търси и бродерия (примерно), за да навакса ненаправените 1200 бр. химикалки, за да компенсира липсите. Уморих се вече да пиша. Дерзайте. Аз имам работа :))))))

Браво 8.Отдавна знаем,че е така, а защо е така и как да се измени.Защо едни женици размахват едни метли по улиците и вдигат прах вместо машините прахосмукачки,които даже ги имахме едно време в София-за да има работа за циганките. Е оттам нататък всяка дискусия е безпредметна. Не виждам изход!

И преди икономическата криза едно кафе в Германия струваше 2 евро, кутия цигари 5 евро, чаша минерална вода 1, 5 евро, билет за рейса 2 евро, едни дънки 120 евро, обувките и те толкоз. И т. н. А немците получаваха БРУТО 1200 евро, а НЕТО, т. е. чисто, на ръка към 300 евро. На това аз му викам МИЗЕРИЯ.