В края на юли, когато правителството на ГЕРБ пое властта, то открито посочи очевидното - световната финансова криза вече е в България като тежка икономическа криза, приходите са много по-малко в сравнение с планираните от тройната коалиция, необходими са антикризисни мерки. Днес, десет месеца по-късно, кабинетът "Борисов" внася в парламента актуализация на първия си самостоятелен бюджет.

Амбицията на финансовия министър Симеон Дянков да поддържа балансиран бюджет е трансформирана в дефицит от 3.2 млрд. лв., или почти 5% от БВП, който ще се запушва с пари от фискалния резерв, а плановете още тази година да влезем в чакалнята за еврозоната са отложени. Неизбежно ли беше да се стигне дотук, или правителството пропусна възможности? И какви? "Дневник" покани за разговор по тези теми Любомир Христов, председател на Института на дипломираните финансови консултанти, Красен Станчев, председател на Института за пазарна икономика, и проф. Христина Вучева, преподавател в Университета за национално и световно стопанство и бивш министър на финансите в служебното правителство на Ренета Инджова.

Можеше ли да се избегне всичко това - актуализация и пипане на резерва?
- Красен Станчев (К.С.): Смятам, че ако още през септември миналата година, когато вече беше ясно, че проблеми ще има, бяха предприети действия за съкращаване на разходите в социалната сфера, беше започнала реформа в пенсионната система и бяха намерени начини за увеличаване на приходите, всичко, което се случва сега, можеше и да се избегне. Още тогава трябваше да се направят постъпки в посока приватизация, освен това само в министерството на околната среда имаше доста преписки за инвестиции, 12 търга за концесии, които можеше да тръгнат. На пръв поглед дребни неща, но те трябваше да бъдат направени.

Значи сме закъснели?
- Христина Вучева (Х.В.): Аз не смятам така. Мисля, че това, което се случва в момента, дори е много навреме. Просто нямаше начин да се признае по-рано, че поначало приходите бяха завишени спрямо реалната ситуация. Затова мисля, че настоящата актуализация е много навременна и е необходима смелост за нея. Защото има една нагласа, която е малко необоснована, че който прави актуализация, признава някакви слабости. Това не е така и тази асоциация с минали години е неточна. Смятам, че това, което се прави в момента, е добре.

- Любомир Христов (Л.Х.): Това, което сега се прави, е неизбежно, няма друг начин, освен да има дефицит и да се търси начин за неговото финансиране. Ще се съглася с проф. Вучева, че това не е признак на слабост, просто когато човек е попаднал в някаква дупка, по някакъв начин трябва да се катери нагоре. Съгласен съм обаче с Красен Станчев, че действията са закъснели. Още през септември 2008 г. писах, че излишъкът тогава не трябва да се харчи, защото това ще е последната година, когато ще имаме такъв. Ако аз съм могъл да го предвидя, е трябвало да го направят и хората, на които това им е работа.

Според мен това, в което правителството прояви изключителна слабост, е липсата на формулиране и провеждане на мъдра икономическа политика. И ще отговоря защо. 

Първият проблем е, че никой не излезе да постави диагноза. Кризата беше тук и вече влияеше, финансовият и имотният балон се бяха спукали. А ние разсъждаваме в продължение на десет месеца върху различни набори от мерки, без да знаем каква е диагнозата. Няма лекар, който да ви предписва лекарства, без да ви е поставил диагноза.

Освен това имаш висока задлъжнялост на частния сектор, никой не му дава кредити и той не може да прави дефицит. А ние осем месеца казваме как ще балансираме бюджета. Това е една не просто невъзможна към днешна дата, но и нежелателна цел. Защото да се балансира бюджетът сега означава да го поставиш в съвършено нови условия в сравнение с тези през 2006, 2007, 2008 г. и в крайна сметка товарът да се поеме от частния сектор, който при своята задлъжнялост няма как да го поеме.

Затова и аз смятам, че основният подход трябва да е оптимизиране и съкращаване на разходите. Това обаче няма как да стане от днес за утре.

От друга страна, състоянието на бюджета винаги ще е симптом, а не причина. То е симптом на нашето шизофренично общество, което иска всичко да му плаща държавата, но то, ако може, да не плаща данъци или ако го прави, да е възможно най-малко. И за да бъда по-конкретен - не може да искаме плосък данък и всичко да прави държавата. Друг е въпросът, ако искаме пропорционален данък.

Тогава дебатът на прехода е каква държава всъщност искахме и искаме? Каква й е ролята? Може ли да разчитаме на нея? Всеки си седи вкъщи и псува за дупките, но ние какво направихме за тях? Да оставим тях, ами градинките - и ние хвърляме боклуци в тях. Затова или ще имаме плосък данък и малка и ефективна държава с ограничени функции, или ако искаме държавата да изпълнява всички социални функции, просто няма да издържим при тази структура на данъците, която имаме в момента.


Тоест трябва да се върви към премахване на плоския данък?
- Л.Х.: Въпросът е друг, не казвам такова нещо, засега не. Трябва да се направят реформите, за да се спрат разхищенията и да се премахнат нерационалните разходи. Защото ние осем месеца говорим как ще балансираме бюджета, а сега говорим как ще финансираме дефицита. Загубеното време има цена. Не му завиждам на финансовия министър Симеон Дянков, защото вече няма и достъп до пазарите. Ако преди една година можеше да вземе пари отвън, сега никой няма да му даде и затова иска да харчи фискалния резерв. Просто няма алтернатива и затова взима това решение. Но безалтернативната ситуация е проблем. Луканов управляваше така.


Дискусията да се привлече външен дълг е от миналата година. Оценен ли беше проблемът тогава?
- Л.Х.: Не. Беше подценен.

- К.С.: Няма две мнения. Имаше две основни идеи – едната беше да дойдат горските от МВФ и те да кажат какво да се прави, за да се избегне директното общуване с избирателите по тази тема. Втората, която беше по-изпълнима, беше да се емитират облигации. При тогавашните показатели за фиска те биха могли да бъдат относително евтини. Сега е много трудно и да не кажем невъзможно. Аз също влизам в положението на Дянков в момента.


Фискалният резерв ли се очертава като единствен източник за финансиране?
- Х.В.: По уверенията на министъра на финансите търсене на външни източници е невъзможно. Тук става дума и за икономии, тъй като фискалният резерв не е свързан с изплащането на лихви, каквито биха се дължали при облигациите. А и външно финансиране ще е много скъпо за България. При тези условия всеки финансов министър според мен ще предложи да се използват излишъците, чието предназначение по закона е точно това.

Целият проблем обаче е друг – от години наред нямаме яснота за структурата на нашия фискален резерв, за неговото съдържание, за неговия характер, за законовото му уреждане. Той не съществува в закона за устройство на бюджета, а единствено в преходните му разпоредби, и от години се налага едно твърде фриволно разбиране за него. Сега, слава Богу, се говори малко по-точно - ясно е, че там са парите на Сребърния фонд, около милиард и половина; че вътре са парите, които са преведени от ЕС за закриването на реакторите на АЕЦ "Козлодуй".

Там са и парите на т.нар. Централен фонд към Министерството на финансите, който е свързан с европейските програми. След харченето от резерва през 2008 г. според мен ние можем да разполагаме най-много с 2 млрд. лв. от фискалния резерв. Това са парите, натрупани от бюджетни излишъци.

Освен това тригодишната прогноза за бюджета не е направена добре. И сега при актуализацията Министерството на финансите трябва да има готовност да предложи на народните представители нова прогноза, за да видим как ще се развиват нещата през тези три години, да сме донякъде по-спокойни.

- Л.Х.: Изключително важно е това, което казва проф. Вучева. Не е страшен бюджетният дефицит за една или две години, важна е дългосрочната тенденция. Още повече че през 2013 г. има сериозни падежи по външния дълг. Важно е да има прогноза и с оглед на структурните реформи, за които непрекъснато се говори и които се изтъркаха от съдържание - никой не ги чува вече. Трябва да знаем с какви разходи ще се развива държавата в бъдеще. За да оценим дефицита за тази година – голям ли е или е малък, трябва да видим каква е траекторията през следващите три години.

- К.С.: Между другото точно това липсва в проектозакона за актуализиране на бюджета - макроикономическата прогноза или поне някакво обяснение какво се очаква, защото прогнозата е сложна в тази ситуация. Онова, което е очевидно в мотивите, че е заложен ръст на икономиката от около 1% за тази година и около 2% за следващата година, но не е очевидно откъде ще дойде този ръст. Не се предвижда увеличаване на приходите, затова се казва, че ще има дефицит и през следващата година.

Връщайки се към предишния въпрос, аз наистина смятам, че 2 млрд. лв. от фискалния резерв са единственият източник в тази ситуация, след като не са направени редица упражнения. Онова, което се вижда обаче в перспектива, е следното: тази година само трансферът от бюджета към НОИ е около 5 млрд. лв. Ако се добави здравето и социалните програми, то тогава разходите не са 5 млрд., а са 6.5 млрд. лв., което е над 10% от БВП. Тези неща следващата година няма да изчезнат от само себе си. Тогава, когато през 2011 г. фискалният резерв ще е между 3-4 млрд. лв., то тогава само пенсиите няма да имат от какво да се финансират.

Отдавайки дължимото на чисто политическата сложност, в която е поставен министърът на финансите, трябва да се каже и нещо в ущърб на неговата репутация - в ситуация, в която имаш такива разходи за следващата година (и които няма как да изчезнат, защото хората са там), да казваш, че ще има приходи, които ще запълнят дупката в резерва, е най-малкото безотговорно. За да има приходи от 2 млрд. лв. във фискалния резерв, икономиката трябва да расте с 10-12-13%, а това очевидно не е възможно. И отново се връщаме към темата – на какво се разчита оттук-нататък? Не е ясно. 

Тоест действията на правителството в момента са повече гасене на пожар...?
- К.С.: Според мен основната грешка беше страх, че народът може да се развива и след изборите. Страх не толкова у финансовия министър, колкото у премиера. Затова той (премиерът, бел.ред.) направи няколко големи политически грешки. Първата е, че не направи коалиция и съответно затрудни промяната на вече заложените обещания, затрудни структурните реформи, които трябваше да намалят очакванията на хората от правителството. Можеше да има формална коалиция с ясна програма за съкращаване на разходите, включително програма какво може да се направи с излишъците, трупани през последните години - най-дългия период на икономически растеж в България за последните 50 години.

- Л.Х.: Така е, затова поставих въпроса за диагнозата, защото можеше да се спести време и политически да се подходи съвършено различно, като се установи какво е положението. Да се каже - режем тук и там, отнася този и този. А сега какво става - създава се илюзията, че с някакви мерки ще станат чудеса. Те обаче не стават лесно. И затова всеки, от когото се очаква да направи някаква жертва, било временно или по-постоянно, недоволства.

Да си поговорим за конкретните действия... можеше ли правителството да действа по-решително с реформите?
- К.С.: Не можеше, а трябваше.

- Х.В.: Според мен беше невъзможно. Друг е въпросът, че трябваше. Но няма правителство, което да успее в рамките на няколко месеца да смени администрацията поне на някакви равнища, да преустрои организацията. Да наследи един бюджет за 2009 г., който, няма да повтарям, беше изключително несериозен и това създаде страшно объркване във втората половина на годината. Да не говорим за поетите ангажименти, които се оказаха непознати. Колкото и да звучи тривиално, това е много сериозен фактор и ние не трябва да го пренебрегваме.

Следователно не може да искаме от това правителство или което и да беше в тази ситуация да извърши реформа в пенсионния сектор, в здравеопазването, в администрацията и да балансира всичко това спрямо очакваните намаляващи приходи. За всички беше ясно, че приходите ще започнат да намаляват. Но, извинявайте, в една публична сфера не може толкова бързо да се променят разходите. Едно е да искаме, друго е да трябва, но трето е да беше възможно. Това е възможното, което се направи до този момент според мен.


А смятате ли, че беше оптимално...?
- Л.Х.: Според мен в думите на проф. Вучева има основание по принцип. Никога не можеш да очакваш идеалното, винаги ще има някакви недостатъци. Но това, което не може и не е простимо, е въпрос на политическа воля и ориентация. Само два примера ще дам: не може да встъпваш като министър на здравеопазването, идвайки от тази сфера, и да казваш: "Има излишни болници, няма да затварям болници."

Това е управленска безпомощност. Може да кажеш: "Има излишни болници и там, където затворя, на хората ще купя хеликоптер и ще им бъде осигурено лечението еди-как си". Това е управленско действие. Второто - не може шест месеца да говориш за пенсионна реформа и да казваш: "Ще вдигам възрастта... Няма да вдигам възрастта", после: "Ще вдигам стажа... Не, няма да вдигам стажа". Това няма нищо общо със сложността на публичната сфера.

- К.С.: "Ще разширим плащанията към НОИ, като включим онези, които не плащат... Няма да разширим". Това, което искам да кажа, е, че можеше да се направи много. Затова и беше важен прочитът на резултата от изборите. В България има хора, които са в активна възраст, те работят в частния сектор и в субсидирани държавни предприятия. Това е групата от населението, която дава приходите в бюджета. Предишното правителство и нито една от партиите в него не получиха втори мандат, защото тези хора си оттеглиха подкрепата и я дадоха на нова партия.

Прехвърляне на предпочитание на избирателите към нова партия се е случвало и преди, но никога в такъв обем. За мен посланието беше много ясно: "На нас ни е писнало, трябва да се спре това, което е започнало". И решиха – трябва да се въведе ред, и избраха хора, които нямат нищо общо с предишните, да въведат ред. Избраните обаче казаха: "Няма да въвеждаме ред, ние ще натоварим тези, които са гласували за нас, с още" - това е, което става в момента. Тези 1.7 млн. души, които дават някакъв приход за бюджета, сега са по-натоварени от всички останали.

- Х.В.: Защо да са натоварени? Данъците не са увеличени, с какво са натоварени?

- К.С.: Защото се увеличават разходите.

- Х.В.: За сметка на какво се увеличават?

- К.С.: На бъдещи приходи.

- Х.В.: Нито един данък не е увеличен, кое е натоварващо за предприемачите?

- К.С.: Независимо че не са ни вдигнати данъците, намаляването на печалбите, на заплатите, на оборотите в частния сектор означава, че в края на краищата тези хора вече нещо са платили.

- Л.Х.: Аз обаче се опасявам за следното. Приемете го като прогноза и дано тя се окаже невярна. Ако се продължава по този начин, вървим към изяждане на 2 млрд. лв. свободен резерв (извън Сребърния фонд и резерва на здравната каса) за около 9-10-12 месеца, след което идват едни външни плащания, които ние не можем да направим. Затова отиваме и чукаме на вратата на МВФ, той идва и казва това, което сега ние не искаме да направим. Но тогава, след 18 месеца, точно пенсиите ще трябва да падат.

- Х.В.: Това няма да се случи...

- Л.Х.: Дано!

- Х.В.: Първо цялата конюктура в света в момента е, слава Богу, благоприятна. Това се отнася и за Европа, от която сме силно зависими. Няма как да се случи да не си поемем плащанията и да изядем фискалния резерв. Резервът е динамична величина, тя прекалено много зависи от движението на приходите.

Тук споделям прогнозата на г-н Дянков, че още до края на тази година ще има подобрение в приходите, най-вече при акцизите, ако там се реализират всички мерки, за които се говори. Очаквам раздвижване и при преките данъци, защото обстановката няма да бъде така неблагополучна както досега. Не съм сигурна, че при ДДС ще има някакви сериозни подобрения - там въпросът е по-сериозен и е свързан с цялостната конюнктура на съотношението внос-износ.

Не считам, че тази песимистична прогноза на г-н Христов ще се сбъдне.

- Л.Х.: Щях да се съглася с вас, ако не ни се разминаваха оценките за Европа. Европа още не е започнала да признава проблемите си. По различни оценки там има общо 800 млрд. евро лоши заеми в банковата система. Единственото, което е хубаво за нашите износители, които изнасят за Турция и за други страни извън еврозоната, е, че еврото пада.

- К.С.: Аз не смятам, че ще се стигне до замразяване на пенсиите и дори съкращаване на заплатите в бюджетната сфера след 18 месеца - до това ще се стигне по-рано. И една от причините е, че аз също съм доста скептичен по повод ръста в Европа. Последните няколко месеца показаха, че Европа има своите проблеми. Засега те не се чувстват силно в България, но вероятно ще се отразят на външното търсене.

Смятате ли, че оценката за бюджет 2010 беше реалистична и че целта за влизане в чакалнята на еврозоната ERM II e реалистична?
- Л.Х.: Мисля, че сегашната оценка на бюджетния дефицит е доста реалистична с оглед на това, че в бъдеще може да се случат всякакви неща. Под 5% е добре и се надявам г-н Дянков да е прав - накрая резултатите да бъдат по-добри. Не бива да допускаме повече от 5%.

За еврозоната в рамките на този мандат трябва да забравим. ERM II в момента ни е най-малкият проблем, въобще не ни интересува. Единственият важен критерий за ERMII, по който ще оценяват всички, независимо как ще си играят с точките, е можем ли устойчиво да си управляваме процесите както когато сме нагоре, така и когато сме надолу. Ако не влезем догодина в ERMII - нито ще ни помогне, нито ще ни попречи.

Тоест това не трябва да е повод?
- Л.Х.: Не. Това е отклоняване на вниманието.

- Х.В.: Аз не споделям това мнение. ERMII е много важен за нас, но сега нямаме време. Съжалявам, че още през 2007 г., след приемането ни в ЕС, не поискахме веднага да влезем в механизма. Там няма никакви условия, никакви изисквания, всяка страна членка може да поиска да влезе, както направиха прибалтийските страни през 2004 г.

Изчетох всички възможни изказвания на председателя на БНБ в този период, но не става ясно правени ли са опити или не и защо. Предишното правителство за разлика от сегашното държеше пълна дискретност по този въпрос. Съжалявам и че не стана, когато г-н Дянков есента каза, че ще опита и ще подаде до февруари.

Тогава също имахме шансове. Сега е малко трудно според мен да се случи. Но трябва да настояваме, важно е за нас. Пак казвам –  там няма изисквания, няма критерии. Всяка страна членка, подписала договора, има право да влезе в чакалнята за еврозоната. Друг е въпросът дали ще седим 5 или 6 години в нея.

- К.С.: Аз смятам, че е важно, защото дисциплинира мисленето. Но основният проблем е развитието на самата зона на еврото и това не е проблем на паричната политика, а на обща неефективност на ЕС и неговите правила. Ако проблемите останат в този нерешен вид, вероятно еврото няма да изчезне, но ще бъде относително странен валутен механизъм.

И още едно изречение по повод това, което каза по-рано г-н Христов. Вярно е, че има нагласа да не се плаща и да се чака някой друг да покрива сметката. Причината за сегашните проблеми не е във въвеждането на пропорционалния данък, а в това, че реформите не бяха направени навреме. Тоест самата идея да се финансират едновременно и пенсиите, и всички останали привилегии с увеличаващите се приходи от реформата, наречена плосък данък, беше грешна от самото начало. И всички, които поддържаха въвеждането на плоския данък, сега говорят, че трябва да стане паралелно с реформите в пенсионната система, в здравната система, в образованието. Тоест във всички системи, които водят до увеличаване на спестяването и по-голяма отговорност на индивида.


От Тодор Тодоров, Стефан Антонов

източник:дневник.бг
Не може да искаме и плосък данък, и всичко да прави държавата

верни неща си говорят хората,но кой да ги чуе

Тези винаги говорят верни неща. Но защо не ги казват,когато е трябвало? Например през месец септември. А те пък от Института за пазарна икономика най-верни неща говорят. Могат цял ден да коментират неща,които са се случили преди 5 години.

Трябва да се премахне плоският данък, който въведе БСП. Във време на криза богатите трябва да плащат повече, както е в белите държави.

Не виждате ли, че Дянков не знае какво да прави?! Много е зле...

Пълен тъпизъм...
Когато целия святи почтицяла Европа, в това числои далеч стари капиталистически страни вървят към национализация, ревизия на приватизирането, увеличаване на държавния контрол, намаляване на данъците към средния и дребен бизнес и собственики премахване на плоски данъци, на другиместа като в САЩ се праввят здравниреформи към повече безплатноздравеопазване идържавно поемане на лечението на гражданите, на други места пък сеправи ревизия на членството в ЕС, отношенията с Брюксел, Световната банка и МВФ въобще както и свиването на световните пазари чрез ЕС и дали е целесъобразно ЕС тук за разширяването на пазарите към страни и региони които неса така ударени от кризата вътрешно, а също и се прави стъпка някъдекъм направонесимволично увеличение на доходите и печатане на пари, сцел разширение на вътрешнотопотребление, респективно потребности от производство, производство и доход за работещите в него.
У нас трябва да обслужваме паразитните банки, бюрокрация, чиновничество и политическа върхушка кактои паразитната брюкселска масонскавърхушкаи да вървими говорим точно на обратното, за даможем да налеем пари на чужди икономики като "свием" българското потребление и отново дасме под другите когато излезат от кризата, като това е явно продължение на"Ран - Ът" с оправдание - изкуствено предизвиканата най - вечезаради членството ни в ЕС и безогледното ни обръщане на запад "икономическа криза".
Асъщо така и сецели сегада се използва момента, българското населениеда се редуцира и отворимясто на чуждите колонизатори - англосаксонци и евреи предимно, в чиито страниняма криза и трябва да се ускорят техните поселения у нас и изземванетои напоследнатакапчицаостаналинашидържавни и национални активи, кактои българсска собственост!
БЪЛГАРИ, НЕ ПРОДАВАЙТЕ! БОЙКОТИРАЙТЕ ПАРАЗИТНИТЕБАНКИ И НЕ ИМПЛАЩАЙТЕ КРЕДИТИ, КАКТО И ДАНЪЦИ НА ТОВА ПРЕСТЪПНО И КОЛОНИАЛНО ПРАВИТЕЛСТВО!