Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.08.2015 11:49 - Добри Жотев
Автор: lyuliak Категория: Поезия   
Прочетен: 3192 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 15.12.2015 11:29



Търсете в новия блог: skybluefire.blogspot.bg


ОТГОВОР

- Защо ме обичаш
- Попитай реката
защо към морето тече,
защо във морето се влива.
Реката попитай!
- Защо ме обичаш
- Попитай вълната,
защо към брега се стреми,
защо във брега се разбива,
вълната попитай!
- Защо ме обичаш
- Попитай луната
защо край земята кръжи,
защо не дели се от нея.
Луната попитай!

Неповторимост

Нищо днешно не ще се повтори!

Остави да пътува дланта :
по челото ти - сън засънуван,
по косата ти - кацнала птица
в тишината на лятно предутрие,
само миг преди полет,
по лицето ти - пряспа добра ,
под приоблачен връх оцеляла ...

Нищо днешно не ще се повтори!
Остави да пътува дланта!
Да запомни !

ПРОСТА ПЕСЕН

На вятъра кажете
кога,
къде
и как да духа
и няма той да бъде
вятър.

На слънцето кажете
кога,
къде
и как да грее
и няма то да бъде
слънце.

На любовта кажете
кога,
къде
и как да люби
и няма тя да е
любов.

РАЗДЯЛА

Как се случи това, не разбрахме...

Аз без тебе не мога да виждам
на небето безкрайното синьо.
Ти без мене не можеш да сещаш
на водата прохладния вкус.
Аз загубих очите си.
Ти загуби сърцето си.
Цял съм твой,
но на себе си вече не съм.
Ти си моя, но тебе те няма.

Как се случи това, не разбрахме...

Щом отново намеря очите си,
ще се върна при тебе.
Щом намериш сърцето си,
завърни се при мен.
И тогава ще бъдеш
като себе си, моя.
И тогава ще бъда
цял на себе си, твой.

Реплика

- Обичам те!Обичам те!Обичам те!

- Не ми го казвай!Не, не ми го казвай!
"Обичам те" - са казвали живелите
и след триста века също ще го казват.
"Обичам те" - от толкоз много казване
е вече само дума,
една и съща дума.

- И слънцето изгрява все от изток,
и все в един и същи път върви,
и все едно и също е,
но винаги е ново,
но винаги е хубаво,
но винаги е истинско.

- Обичам те!Обичам те!Обичам те!

Импресия

Как тихо е в притихналия дом.
Заминала си! В стаята позната,
като сирак, останал без подслон,
се сгушила и плаче тишината.

Заминала си! В тъжен полумрак
завесите - отпуснати клепачи,
нашепват как си чакала и как
наместо мен дочакала си здрача.

А колко бързах! Вгледани на юг,
божурите разказват нажалени,
разказват как на тръгване оттук
ти тях си приласкала вместо мене.

Как тихо е в притихналия дом.
Как тихо е. Аз тръгнах отдалече.
Да те заваря тръгнах и дойдох.
И ти си тук във всичко! Добър вечер!

И ти си тук навсякъде в скръбта.
Сърцето не възпирам - нека жали!
Да, обич си остава обичта
и в срещите, и в скръбните раздяли.



Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1212138
Постинги: 706
Коментари: 605
Гласове: 1552
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031