Съдебната система е главен адресат на критиките в доклада на Европейската комисия за България, представен в Брюксел днес. "Докладът отразява продължаващо слабите резултати на съдебната система да разследва, преследва и отсъжда по случаи на корупция на високо ниво и организирана престъпност," заяви говорителят на комисията Марк Грей.

За поредна година комисията коментира слабостите в оценките на магистратите и липсата на достатъчно присъди по знакови дела за корупция и организирана престъпност. Нов критичен елемент е скандалът с "търговия на влияние" във Висшия съдебен съвет, който според Грей "подкопава репутацията на съдебната система". Коментира се и "липсата на отчетност" на главния прокурор.

Документът споменава и убийството на Боби Цанков през януари. За разлика от черновата на доклада, в крайния му вариант той не е наречен "ключов свидетел в дело за организирана престъпност", а само "потенциален свидетел по дело с висок профил".

Предупреждение е отправено и към администрацията, управляваща еврофондовете. От нея Брюксел очаква "по-бързи и подробни проверки по притесненията, изразени от Комисията за нередности, конфликт на интереси и измами", сочи докладът. "България трябва да засили административните усилия да избягва нередности в обществените поръчки," както и да да промени Закона за обществените поръчки така, че той да гарантира ефективна защита срещу измами и корупция.

Българските власти обаче са показали напредък в следването на препоръките на Еврокомисията, най-вече в създаването на  допълнителни съвместни екипи за разследване на ключови случаи на организирана престъпност и подготовката на поправки в Закона за конфликт на интереси и Наказателно-процесуалния кодекс.

Докладът отчита, че предложените промени в НПК са "подобрения", защото ще осигурят по-кратки и ефективни разследвания и съдебни производства. "Похвално" според Еврокомисията е и разширеното наблюдение и контрол върху ключови дела, което обаче все още не е повлияло на скоростта им. Споменато е и планираното разширяване на обхвата на "закона Кушлев" за конфискация на имущество, чийто произход не може да бъде доказан. Без коментар са отбелязани структурните реформи, започнати в Националната агенция по приходите и митниците.

"България е започнала многобройни важни инициативи, които показват воля за реформа и нараствашо осъзнаване на нуждата от значителни и амбициозни реформи," каза Грей.

Доста по-критична е оценката за Румъния. Според Брюксел реформите там са се забавили в последните шест месеца, а резултатите в съдебната реформа са ограничени. В Румъния също се бавят делата по обвинения в корупция на високо ниво, а санкциите на съда са "непоследователни и твърде леки".

И в двете страни остава да се свърши доста работа и това трябва да е национален приоритет, посочи говорителят на Еврокомисията. Институцията препоръча на България "да засили усилията за дълбока реформа на съдебната система". Препоръката към Румъния пък е да постигне координация между отделните политически фактори в правосъдната реформа. Според Грей, комисията има "добро сътрудничество и открит диалог" и с двете правителства; "те смятат, че Механизмът за сътрудничество и проверка има позитивен принос към усилията им за реформа," добави говорителят.

Продължителността на механизма за проверка в съдебната система и борбата с корупцията зависи не от Европейската комисия, а от България и Румъния, напомни Грей. "Комисията не отговаря за реформите - те са в ръцете на двете страни," каза той.

"Удовлетворени сме от насърчението да продължим похвалните реформаторски усилия, които да се превърнат в национален приоритет", това гласи официалният коментар по доклада на Министерството на правосъдието. В становището подробно се повтарят положителните констатации на Брюксел и се допълва: "Едновременно с това, имаме ясното съзнание за позицията на ЕК, намерила място в доклада, че значимостта на усилията би могла да се оцени едва след като бъдат приложени". Като критика министерството цитира само "малкото резултати на съдебната система по случаите, свързани с корупция по високите етажи на властта и организираната престъпност, забавянето на хода на някои знакови дела и липсата на присъда по дело срещу организираната престъпност". Тези отрицателни констатации се отнасят до работата на съдебната власт, а не на ведомството на Маргарита Попова. "За първи път Европейската комисия казва, че България ясно и категорично проявява политическа воля за реформи в областта "Правосъдие и вътрешен ред", но това тя не прави с декларации, а със значими, важни, конкретни инициативи", беше личният коментар на министър Маргарита Попова пред БНР. Тя каза още, че "особено се радва" на това, че в доклада си Брюксел заявява, че България признава "механизма за сътрудничество и проверка като инструмент, който е полезен и способен да даде резултати". Три години поред се оплаквахме, че не са ни разбрали, че докладите не са обективни и че всъщност този механизъм едва ли е необходим за страната", допълни тя. В становище Висшия съдебен съвет определи доклада като обективен, реалистичен и коректен.

От Ирина Новакова



източник:дневник.бг
Докладът на Брюксел за България: Съдебната система остава основен проблем

А защо тези боклуци не напишат какво става на Запад. Няма държава без корупция--Светъл пример Италия--Берлускони ,досега е съден 17 пъти и има още 5 дела блоирани докато е на власт.В едно от делата е доказано че е дал подкуп от 200 000 долара,и пак нищо Българите лоши ,спагетите добрички.
Има и по абсурдни решения и дела.

е такива като теб гласуват за идиоти и чакат да ги оправят:)