Общественото мнение в България никога не е атакувало Ахмед Доган толкова остро, колкото в момента. Доган осребрява политическото си влияние, Доган е арогантен, Доган говори цинично, Доган херметизира българските турци – обвиненията са познати и, уви, в голяма степен сраведливи. Казвам "уви", защото от друга страна си имаме работа с един невероятен политически талант, с фигура, която чрез ДПС (и заедно с други фактори) успя да предпази България от етнически междуособици. В цялата дискусия обаче досега остава неразчетен дълбинният "генетичен код" на политика Ахмед Доган: провинциализмът. Провинциализъм, който по определение е бременен с комплекси за малоценност, а те пък избиват във всичко гореказано: лакомия и самозабравяне, грандоманщина и феодален деспотизъм. (Нищо лично срещу провинциализма, в крайна сметка голямото мнозинство хора, родени в България, сме провинциалисти по произход. Вреден е само политическият провинциализъм.)

Ахмед Доган е изключително умен човек и до оперетния си конфликт с Валерия Велева съумяваше да крие срамната тайна на своя провинциализъм. Издаде я съвсем неволно, тъкмо с опита си да говори "учено" и да иронизира журналистката в един псевдо психоаналитичен слог, с който пъпчивите студентчета под наем в София открай време търсят признанието на столичните колежки по жълтите павета. Очевидно беше забравил, че освен запотените от старание негови обожатели от тесния антураж, които поглъщат думите му като капки роса в пустинята, извън сараите, по широкия свят има и по-книжовни хора с усет за блудкавата парвенющина.

Бог знае какво е вярно от всичко изписано за пеньоари, пантофи и уискита, но фотографията, на която Доган целува ръка на журналистката, онагледява и обобщава целия кич. Какво е това? ХVІІ-ти век, кралски двор, барон и придворна дама? Не, това е затормозеното и комплексирано момче от провинцията, което вярва, че лачените чепици мигом ще го превърнат в светски лъв. Това е същото момче, което подписва мазния лист на ДС, защото не притежава степените на свобода, на които се радва "златната младеж" в сама по себе си провинциалната столица София. Чепиците, и декларацията, впрочем, са не само смехотворна непохватност, респективно лоша съдба – те са класическо избиване на комплекси в опита да се покори света. В крайна сметка обаче, от гледна точка на въпросния свят, завоеванията на галантния провинциалист са повече от скромни, но пък са му по мяра: някоя и друга необарокова пирамида, плюс обожание и подчинение от едно малцинство, което заслужава повече образованост и свобода. Тъкмо поради това Доган се бои от международната сцена, той е силен във вилаета си – и това му стига.

На българската сцена пък днес отново е на мода Алековият герой – с потурите, с мириса на вкиснало, с дембелската лукавост и с обезоръжаващия си провинциализъм. Философът Ахмед Доган го знае и се държи адекватно, но само за своята клиентела. То затова и останалите го мразят: провиницалист, ама не от наш’те. А иначе любимата му историческа фигура положително е Наполеон – дребничкото момче от Корсика, което завладя света.

От Александър Андреев

Александър Андреев е журналист, преводач и писател, завеждащ българската редакция на "Дойче веле" в Бон. Автор е на книгите "Степени на свободата", "Заговорът на шпионите" и "Нови степени на свободата". Превел е на български книги от Райнер Мария Рилке, Якоб Васерман, Гюнтер Грас, Томас Бернхард, Фридрих Дюренмат





източник:дневник.бг
Доган провинциалистът

Доган да яде моя рязан боздуган!

Създава се в последните 20 години, че Доган у умен, ерудиран, интелигентен.
Съмнявам се в това.
Речникът му е беден, вдървен, без полет на мисълта, лишен от нюанси. Не притежава оригиналност, въображение, остроумие, волност на духа.
Не си спомням нито веднъж да ме е изненадал с изявление, с мисъл, освен с банални изцепки, гафове, с които наврежда както на партньорите си, така и на ДПС и най-много на себе си.
Притежава съобразителност, ориентация в грубата българска действителност.
По-скоро е хитър и безпардонен, напорист, с мутренски нагласи, с практичност в подходите си, с доста добро познаване на своя ентитет и рефлексите му.
За мътния преход тези качества се оказаха предостатъчни. Даже да сътвори и мит за себе си.

не съм съгласен - че Доган има заслуги за осуетяването на междуособици у нас. Напротив, наследството на Доган ще бъдат страхове, недоверие и раздори.

Политически провинциализъм!.Добре казано. Ето защо политическият ни ,,елит,, такива ги върши.

ведь скидки- discounts
from the folder of -the folder-
фром фолдера из папки фолдер

50$ без да депозирате за игра на покер. В сайта има и много полезни материали(текст,видео) за различни стратегии в покер играта. За повече подробности http://kkk1.blog.bg/zabavlenie/2010/03/30/.520556

Какво да го правиш -селянче !