Дори и след като САЩ въведоха промени във финансовата регулация, а Базелският комитет по банков надзор публикува новите си капиталови изисквания, перспективите пред финансовия сектор в рамките на следващите няколко години остават доста мъгляви и неясни.

Цените на банковите акции се възстановяват спрямо 2008 г., но напоследък това възстановяване замря. Настрана от укрепването на икономиката - инвеститорите не са убедени в бизнес модела на много финансови институции, както и за размера, структурата и доходността на финансовия сектор в бъдеще. В крайна сметка

банките губят популярността си във всички развити страни

Банкерите продължават да се възприемат като вид парии - обществото ги принизява до нивото на наркопласьори или журналисти. Тях ги ругаят и когато губят, и когато правят пари. За банките и техните акционери това е малко като "ези: те печелят, тура: ние губим".

И сега, когато банките започват отново да печелят, политиците заговориха за нови данъци, които ще стопят тези печалби за сметка на данъкоплатците. Ситуацията много се е променила, ако я сравним с позицията на финансовия сектор през изминалите 3 десетилетия. В периода между 1970 и 2007 г. този бизнес се разрасна много повече от реалната икономика.

През 80-те години финансовите активи - акции, облигации, депозити, достигнаха 100% от стойността на БВП на развитите страни. До 2007 г. делът им вече е над 400% за САЩ, Великобритания и Япония. През този период кредитирането нарасна силно като дял от БВП и по време на пика си достигна 300% от брутния продукт. Печалбите на финансовите посредници във Великобритания, които през 70-те години съставляваха 1.5% от размера на националната икономика, през 2008 г. достигнаха 15% от БВП. В САЩ банковите печалби достигнаха дори по-голям дял от БВП.

Това беше златният век на финансите. Заплатите на банкерите растяха заедно с печалбите на банките - дори и с по-бързи темпове. Но секторът замръзна в средата на 2008 г. - първата година от десетилетия, в която стойността на финансовите активи намаля. Дори и сега сигналите, че възстановяването е трайно, са малко. Дали това е краткосрочен феномен?

Дали финансовият сектор ще се върне към темповете на растеж отпреди кризата, когато икономиката се стабилизира напълно? Или финансовият срив ще продължи? Дали банковите акции отново ще изпреварят общия ръст на пазара?

Проучване на Анди Холдейн и други икономисти на Банк ъф Ингланд поставя под съмнение вероятността секторът да се върне към същия растеж. Те отбелязват, че

златният век на финансите всъщност е едно изключение

ако се проследят последните 200 години от икономическата история на света. Холдейн се аргументира с брутната добавена стойност (БДС) на финансовия сектор. През последните 160 години тя е нараствала средно с 2% повече на година в сравнение с цялата икономика. Но този допълнителен растеж не е равномерно разпределен - до началото на Първата световна война растежът на БДС на финансовия сектор е 4 пъти по-голям от този на икономиката, но между 1918 г. и 70-те години е устойчиво по-малък.

Едва когато през 70-те години регулацията на финансовите пазари беше разхлабена, секторът пак дръпна напред. През 50-те години БДС на финансовия сектор в САЩ беше само 2% от общата добавена стойност, а днес вече е 8%. Според Холдейн с този растеж е свършено. Той смята, че голяма част от

тази добавена стойност е била илюзорна и базирана на голяма задлъжнялост

търговия с финансова инструменти и бум в търговията с опции (пазар, оценяван на 60 трилиона долара през 2007 г.). "Зад всичко това се крие риск, който никой не взе предвид", казва Холдейн. От гледна точка на регулаторните органи това е силен аргумент за поддържането на голяма капиталова база, с която банката да покрива възникнали рискове.

И наистина Базелският комитет планира по-високи капиталови изисквания в бъдеще. Като имаме предвид тези планирани промени, ни е трудно да си представим, че финансовият сектор ще се върне към онзи период на растеж, който видяхме между 1970 г. и 2007 г. Доходността на финансовия сектор вероятно ще е по-малка.

По-ниските печалби ще намалят банкерските заплати много по-ефективно от каквато и да било регулация. За повечето от нас това едва ли би било сериозен проблем, освен ако не притежаваме твърде много акции на финансови компании. Не искаме да надуем още един финансов балон до размерите на този, който се пукна през 2007 г. и 2008 г. Но пред регулаторите и централните банки има риск. Ако те наложат твърде много ограничения на финансовия сектор,

рисковете ще мигрират извън регулаторните рамки, а там ще е по-трудно да бъдат следени

Ето защо е важно все пак да има някаква гъвкавост, така че нерегулираните в момента компании като хедж фондовете да станат регулирани, ако изведнъж се окажат от жизненоважно значение за финансовата система. Колкото повече регулацията е съсредоточена само върху банките, толкова по-голяма ще е нуждата от допълнителна регулация извън банковия сектор.

От Хауърд Дейвис

*Хауърд Дейвис е бивш председател на британския финансов надзор, бивш зам.- управител на британската централна банка и настоящ преподавател в London School of Economics


източник:дневник.бг
След златния век на финансите

Слава Богу, задава се края на монетарната система. :)

бития бит,ебания ебан