Как една страна може да се докара до положение депутат от съюзническа държава да й предлага да разпродаде малко острови или историческия си символ Акропола, за да си плати дълговете, а руски олигарх да оферира  Кремъл направо да я купи? Наскоро в анализ на "Уолстрийт джърнъл" Гърция беше определена като "черния лебед" на Европа – икономически термин за рядко срещано явление с огромни последици, в случая за стабилността на еврозоната и общата европейска валута.

Освен че е най-сериозният проблем за ЕС от създаването на общността досега,

както и че се превърна в обект на откровен присмех, Гърция нагледно доказа какво се случва, когато вместо на реформи бюджетната стабилност се крепи на статистически балони.

Корупцията и безнаказаността са в основата на днешната криза на Гърция с дълга, заяви на 1 март премиерът на страната Георгиос Папандреу. И е безкрайно прав - държавите в Южна Европа, в които има повече корупция, понасят по-тежко кризата. А безнаказаността - не само на национално, но и на европейско ниво, пречи проблемите да се пресекат още в зародиш.

За да разберем как Атина стигна дотук, трябва да се върнем поне 10 години назад.

През 2001 г. Гърция се присъедини към еврозоната. Валутата на страната вече е стабилна, правителството и бизнесът могат да заемат при много по-ниски лихви. Икономиката процъфтява, отчитайки среден ръст от 4.2% през следващите 8 години. На пръв поглед изглежда, че Атина си е осигурила еднопосочен билет към икономическия просперитет.

Действителността обаче е различна. Европа не знае, че Гърция е изфабрикувала данните за бюджетния си дефицит. Истината е, че от 1999 г. той винаги е бил над максималния размер за присъединяване към валутния съюз (3% от брутния вътрешен продукт). Ревизия през 2004 г. показва, че през 2002 превишението на бюджетните разходи над приходите е стигнало до 3.7% от БВП, или почти два пъти повече от официалните статистически данни.

И така Гърция може и да се е сдобила със стабилна валута, но паричната политика се осъществява от Европейската централна банка. Това означава, че Атина не може да я използва като инструмент за овладяване на евентуална дългова криза. Вариантът пред страната е да вземе стриктни мерки за овладяване на публичните си финанси и дори да се стреми към излишък, който би послужил като буфер във времена на криза.

Правителството обаче има други планове и продължава да трупа дългове. Необходимите реформи са непопулярни - имат висока политическа цена и срещат остра реакция от страна на силните в страната синдикати. Затова правителството ги избягва. Вместо тях затъва в необмислени разходи - през 2004 г., когато дефицитът вече е над 5% от БВП, страната е домакин на летните олимпийски игри. Атина разчита, че ще си върне огромните инвестиции за организирането им – около 9 млрд. долара, но това не се случва.

Един от основните проблеми, с които Гърция не успява да се справи, е неефективността на публичния сектор. За десет години - от 1997 до 2007 г., производителността на държавните служители се е увеличила с по-малко от 4%, което е седем пъти по-малко от 28-процентния ръст в частния сектор. Според доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие разходите на гръцкото правителство за заплати в периода 1995-2008 г. се увеличават, докато при всички останали държави в еврозоната намаляват. Събираемостта на данъците е изключително ниска. Пак според ОИСР пропуснатите по тази причина приходи за бюджета през 2007 г. се равняват на цели 13.6% от БВП.

Трупането на дългове се отдава и на забавената пенсионна реформа. В момента 12.4% от гръцкия БВП отива за пенсии, а до 2050 г. делът ще се равнява на 22.6 на сто. Експерти коментират, че ако не се предприемат драстични мерки, изключително задлъжнялата система може да се срине до 15 години.

В годините на възход се наблюдава още една тревожна тенденция. Задлъжнялостта на населението се увеличава и темпът й значително изпреварва този на спестяванията. Процесът може да се обясни с улеснения достъп до кредитиране, след като страната влиза в еврозоната. В същото време спестяванията на бизнеса значително надхвърлят инвестициите. Стожерите на гръцката икономика - корабоплаване, туризъм, финансов сектор, процъфтяват. После обаче те са сред най-силно засегнатите от глобалното икономическо забавяне.

"Знаем, че сме изправени пред големи проблеми, за които ние, гърците, сами сме си виновни. Нашата политическа система поощрява шуробаджанащината и разхищението на пари", каза премиерът Папандреу в края на февруари пред сп. "Шпигел". Едно от доказателствата е ситуацията с усвояването на европейските фондове.

Гърция редовно е в списъка на държави, които трябва да връщат земеделски субсидии заради злоупотреби или неспазване на критериите. Последният пример е само отпреди няколко дни, когато Брюксел изиска от 20 члена на съюза да върнат общо 346.5 млн. евро земеделски субсидии. Най-много ще трябва да платят Гърция и Полша. Южната ни съседка ще трябва да се раздели с 132.6 млн. евро, огромната част от които са били предназначени за производителите на памук. Причината да ги връща - превишение на квотите и неспазване на екологичните изисквания.

Нужни са много години на неправилно управление, за да изпадне една страна в ситуацията на Гърция, коментират анализаторите. И ако световната криза има някаква роля, тя е само на катализатор, който изкара по-драстично на повърхността вътрешните проблеми на страната - комбинацията от зле ръководени публични финанси, прекалено големи разходи и ниски приходи от данъци и политическа манипулация на статистиката. И ако акцентът в момента е откъде ще дойде спасителният финансов пояс за страната, по-важният въпрос - как икономиката и обществото ще се измъкнат от досегашната пагубна спирала, е в ръцете на самата Атина

От Велизар Узунов
източник:дневник.бг
Как Гърция се превърна в "черния лебед" на Европа

УЖАС!

гледай гърция, мисли за българия

За един литър произведен зехтин гръцкият селянин получава 1 евро субсидия.Произвежда примерно 2000 л., но записва 5000 л. За продадения зехтин не плаща данъци - живот! Само,че защо е така облагодетелстван питам аз? С тези пари ще си плати на българи, албанци и др.да му подрежат дърветата и да попрекопаят и малко тор и останалото е за гръцкото джобче,понеже притежателят му е най -гявол, а ние прости. Извод - сиренето е с пари, никакви гювечи за гърците!