Предложените промени в пенсионната система не са реформа, а опит за закрепване на положението

Революцията в пенсионния модел се отлага. Поне засега. Консултативният съвет от експерти, създаден, за да реформира осигурителната система, избра еволюционния подход.

Той реши да запази и да модернизира сегашните три стълба на модела - първи солидарен, втори задължителен с индивидуални пенсионни сметки за родените след 1959 г. и трети доброволен. Основният аргумент за този избор: така се гарантира сигурност чрез многообразие на източниците на доходи за хората, след като излязат от пазара на труда. Основната критика към него - че така реална пенсионна реформа просто няма да се случи. Отново.

Положението в момента обаче е драматично - 4 млрд. лв. дефицит ма 2010 г., което е 60% от всички разходи за пенсии през годината, и бързо застаряване на населението. Въпреки това експертите се въздържат от радикални мерки и се опитват да закърпят положението с промени в отделни елементи на системата.

Идеята за повишаване на

Пенсионната възраст

срещна масов отпор миналата година. Тя продължава да е актуална, но паралелно с нея се лансира и нейна модификация: скок на изисквания осигурителен стаж и запазване на възрастта от 63 г. за мъжете и 60 г. за жените. От 2012 г. обаче, за да могат да се пенсионират, мъжете ще трябва да са се осигурявали 40 г., а жените - 37 г. Сега са достатъчни три години по-малко. Изискването за осигурителен стаж на жените ще продължи да расте с по шест месеца годишно от 2015 г., докато се изравни с това на мъжете. Все пак хората, навършили необходимата възраст, ще могат да се пенсионират с три години по-малък опит, но и с по-ниска пенсия. Намалението ще бъде с 2.5% за всяка недостигаща година стаж. Мисли се и върху вариант тази санкция да е различна зависимост от броя недостигащи години.

"Увеличението на стажа не е значително. Според статистиката на Националния осигурителен институт средният стаж на мъжете, пенсионирани през 2008 г., е 38.5 години, а на жените - 35.8 години", обясни идеята зам. социалният министър Христина Митрева. Повишената продължителност на живота също е важна причина - сега броят на пенсионерите е почти равен на броя на заетите. През 2040 г. около 35% работещи ще издържат 65% неработещи - пенсионери и деца. Има и силен аргумент от гледна точка на хората - по-дългият осигурителен стаж води до по-висока пенсия.

Лъчезар Богданов, управляващ партньор в Industry Watch, обаче се съмнява в ефекта от увеличението на стажа или възрастта: "Административните мерки не пораждат интерес хората да спестяват, а да излязат по-бързо от системата. Когато беше премахнато ранното пенсиониране, изведнъж имаше рязък бум на инвалидните пенсии." Според него "въвеждането на нови ограничения без стимули ще провокира едно безкрайно гонене на котка и мишка между държавата и хората. Всяка система, основана на насилствена солидарност, поражда стремеж към грабеж. Всеки се опитва да се облагодетелства на гърба на другия", категоричен е Богданов.

Румяна Георгиева от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) също определя усложняването на достъпа до пенсия не като усъвършенстване, а само като "максимално изцеждане" на сега действащия пенсионен модел. В условията на безработица тя смята предлаганото изискване за стаж за твърде голямо и в крайна сметка водещо до по-късно пенсиониране. "Принципно ще се стигне до увеличаване на възрастта", добавя Георгиева. Според нея това обаче трябва да стане не след пет, а след 20-30 години, за да могат да се приспособят хората чисто финансово.

Синдикатите по принцип реагират крайно негативно на всички предложения за увеличаване на стажа или възрастта за пенсия. КНСБ отказва всякакъв дебат за възрастта, а на предложението за стажа отвръща с контрамярка, премахната преди 20 години: "Ако стажът се увеличи, в Кодекса на труда трябва да се възстанови специалната закрила от уволнение за хората с три години преди пенсия", безапелационен е Чавдар Христов, изпълнителен секретар в конфедерацията. В същия дух са исканията за разширяване на периодите, признавани от държавата за трудов стаж, без да е положен труд. Сега такива периоди са майчинството, военната служба и времето, за което човек е получавал обезщетение за безработица.

"Да избирам между вдигането на възрастта и вдигането на стажа е като да избирам дали да ме обесят или да ме удушат. Тепърва ще търсим очевидно някакъв среден път, като обърнем повече внимание на важни периферни фактори, които влияят върху достъпа до пенсия, като например преизчисляването на годините стаж в първа и втора категория труд. Нещата трябва да се гледат в цялост", коментира вицепрезидентът на "Подкрепа" Димитър Манолов.

Има и трети, много по-гъвкав вариант, убедени са независими експерти. "Пенсионната възраст трябва да е в диапазон и всеки да може да избира сам. Например: пълен размер на пенсията ми се полага на 65-годишна възраст, но мога да се пенсионирам и на 62 г. с намалена пенсия или - живот и здраве - на 67 г. с увеличена", смята Любомир Христов, председател на Института на дипломираните финансови консултанти.

Георги Ангелов, старши икономист в институт "Отворено общество", вижда решението в автоматичното обвързване на пенсионната възраст с продължителността на живота - двете да растат или да намаляват едновременно. "Но според мен възрастта за пенсиониране трябва да се премахне и всеки сам да избира кога да се пенсионира. Ако тази промяна се съчетае с преминаване към капиталово натрупваща система, всеки сам ще може да избира какви суми да спестява и за какво време. Така хората ще имат стимул да не укриват доход", добавя той.

Впрочем предложенията за съдбата на втория,

Задължителния капиталов стълб

на пенсионната система продължават да са диаметрално противоположни. Те варират от заместването на задължителното осигуряване в индивидуални партиди с корпоративни пенсионни планове през увеличаването на вноската във втория стълб (в момента тя е 5%) до преминаването изцяло към лични пенсионни сметки и премахването на солидарността в модела. Повечето експерти подкрепят идеята цялата лична осигурителна вноска за пенсия (сега 7.1%) да отива в задължителните индивидуални партиди, а либералните икономисти говорят дори за 10%.

Григор Димитров, директор "Социално и здравно осигуряване" в Българската стопанска камара, посочва още един канал за увеличаване на парите в личните пенсионни сметки - чрез намаляване на таксите на пенсионните фондове. "Фондовете вече натрупаха достатъчно средства, структурата им е изградена, не са необходими толкова пари за квалификация на хората и информационни системи", аргументира се той. Сега за администриране отиват 5% от всяка осигурителна вноска и 1% от управлявания актив. Още при предишното правителство е внесено предложение за постепенно намаляване и на двете такси. "Това може да стане постепенно с  0.2-0.3 процентни пункта на година до достигане на приемливи нива", уточни Димитров.

Експертите виждат бъдещето на втория стълб и в т.нар. мултифондове, когато на хората се предлагат различни видове инвестиционни пакети - агресивен, балансиран и консервативен. "Така отговорността ще е поделена между фонда и осигурения. Всеки ще може да избере в какъв портфейл да се инвестират парите му в зависимост от възрастта си. Ако този модел работеше сега, при кризата хората близо до пенсионна възраст нямаше да загубят толкова пари", посочи Григор Димитров.

Дори ако обсъжданите мерки станат факт,

Дефицитът

във фонд "Пенсии" ще остане огромен. Като основна причина зам. социалният министър Христина Митрева посочва намаляването на осигурителната вноска - от 34.7% преди реформата в края на 1999 г. тя се е свила до 16% в момента. "За този период приходите от вноски са се увеличили с 68%, а разходите - почти два пъти и половина", каза Митрева. Тези данни наливат вода в мелницата на синдикатите - те са категорични, че намаляването на вноските не само трябва да спре, но и да се върне назад. За компенсация КНСБ предлага държавата да намали някои от данъците, например ДДС.

КРИБ вижда изход в оптимизиране на разходите на осигурителната система, както и в освобождаването на фонд "Пенсии" от плащания, които не са свързани с осигурителния принос на пенсионерите.

Социалното министерство предлага друг начин за стабилизиране на солидарния стълб - държавата да емитира дългосрочни облигации, които да бъдат изкупени от частните пенсионни фондове. "Те ще получат парите си обратно, когато започнат да изплащат пенсии от индивидуалните партиди през 2020-2022 г.", обясни зам.-министър Митрева. "Идеята за облигации би била добра, ако обществото бъде убедено, че рисковете, с които е съпроводена, няма да бъдат за сметка на осигурените лица. Това е емитиране на дълг, но ако се даде добра доходност на фондовете, защо те да изнасят парите си в чужбина, попита риторично Григор Димитров. Икономистите категорично отхвърлят пускането на нови дългови инструменти, защото ще доведе до дефицит в бюджета. Вместо това съветват да се използват средствата, натрупани в Сребърния фонд.

Любомир Христов очаква временно увеличаване или по-дълго поддържане на дефицита в системата заради плавното въвеждане на новите параметри. След като има ясни разчети, от там нататък въпросът за финансирането на дефицита е технически - или с ликвидиране на активи, или с дълг, смята той. "Но не със замитане под чергата, каквото беше решението държавата да се включи като трети осигурител. Защото държавата - това са моите данъци. Да ме осигурява и тя означава, че плащам двойно - един път с осигурителната си вноска и втори път с ДДС върху прясното мляко, с което закусвам", категоричен е Христов.

Всички промени трябва да отговарят на две условия - да са устойчиви и да са приети с консенсус, единодушни са всички страни в дебата за бъдещето на пенсионната система. За всеки случай, дали за да има достатъчно време, или за да се подсигури срещу обществено недоволство, правителството се готви да въведе новите мерки към края на мандата - от 2012 г.

"И този, както и предишният рунд на пенсионна реформа ще има краткотраен ефект, ако не е съпроводен с широка и ясна информационна кампания, чието основно послание е: "С какъв доход ще разполагам след пенсиониране зависи само от мен. Ако искам да го увелича, днес трябва да направя 1, 2 и 3", обобщи Любомир Христов.
От Екатерина Попова

Източник:Капитал.бг
Последно изстискване