Едно към едно: Среща на главния прокурор Борис Велчев  с Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) във вторник вечер. 

Пълното изказване на Борис Велчев: 

Мислейки какво да кажа днес реших, че трябва да избягам от всякаква теория и трябва да се опитам да говоря пред Вас много открито в посока да изясним основните предизвикателства, които аз лично смятам, че стоят пред държавата и които пречат на това да я усетим модерна и европейска.

Честно казано, замислих се кое е най-големият проблем на държавата в момента и си реших за себе си, че най-големия проблем е нейната репутация. Може би не ви звучи убедително, но в момента репутацията на българската държава, съдейки по множество публикации в западния печат, съдейки по срещите ми с колеги от ЕС, други представители на чуждестранни правозащитни институции, е репутацията на държава, която има структурен проблем с организираната престъпност и корупция. Вероятно, никой не се чуди защо България е подложена на определен механизъм за сътрудничество и взаимодействие, който е единствено по темата "Правосъдие и вътрешни работи" , защото за съжаление нашата репутация на корумпирана държава и на държава с повтарям, структурен проблем с организираната престъпност, продължава да бъде за съжаление водеща.

Аз нямам някаква рецепта, как бихме могли да изкореним тази репутация на България, поне в близко бъдеще. Знам само, че можем да променим частично тази репутация бавно, постепенно, като премахнем онези предпоставки, които са я формирали. За това ако ми позволите бих искал да кажа по няколко думи за дейността на прокуратурата и въобще за онова, което държавата прави в противодействие на организираната престъпност и корупцията. Нямам илюзия, че организираната престъпност в страната може да бъде премахната. Никой от вас няма така илюзията, че е възможно България един ден да няма наркотрафик, да няма контрабанда, да няма трафик на хора, да няма от всички онези дейности, които традиционно свързваме с организираната престъпност и тогава въпросът, който се поставя е: Защо толкова трескаво поставяме това като основен приоритет, защо насочваме целия си ресурс към противодействието на организираните престъпни групи в страната? Когато отсега е ясно, че те ще бъдат заменени от може би още по-опасни и още по-агресивни. Аз лично си мисля, че преходът в България ще свърши тогава, когато изчезнат мутрите на прехода и тези знакови фигури свързани с организираната престъпност бъдат отстранени от българския обществен живот и бъдат изправени пред правосъдието.

Защо те са по-опасни от новите? Мисля си, че трябва на всяка цена да постигнем ефектно противодействие на организираната престъпност не защото новите престъпни групи, които ще заемат тяхното място, ще бъдат неопитни или по-малко агресивни, а защото те няма да имат традицията на 20-годишната взаимообвързаност с държавата. Няма да имат онези неподозирани и понякога опасни връзки с правозащитните организации, с полицията, с политическите партии и тогава разбиването на тези организирани престъпни групи може да стане един сравнително рутинен процес. И тогава проблемът на България с организираната престъпност ще престане да бъде структурен и ще се превърне в един макар и значим рутинен проблем.

Няма да се спирам на резултати, защото се страхувам, че не е удобно да говоря с имена, но ако направите един експеримент и всеки един от вас напише на едно листче десет знакови имена, които в последните 20 години свързваме с организираната прстъпност, вероятно повечето списъци в голямата си част ще съвпадат. Всички знаем тези имена, децата ги знаят  и ги знаем не от вчера. Ако казвам това е, за да подчертая, че прегледът на списъка към днешна дата ще покаже, че една много голяма част от тези знакови имена или са изпратени  пред съда с обвинителен акт, или са обвиняеми, или са задържани. Разбира се, има една малка част, които са избрали един по-добър живот някъде извън България и се издирват с европейска заповед за задържане.

Казвам това не за да подчертая някакъв огромен успех на страната, на прокуратурата и полицията в България, защото обективно знакови фигури на организираната престъпност известни през последните 20 години, през последната година, година и половина бяха сериозно респектирани с всички възможности, които държавата има. Този процес ще продължи, той ще продължи защото има още такива, освен това никога не подценявам регионалните организирани групи, които може да не са известни на широката публика в страната, но със сигурност, много сериозно тероризират и малки, и големи градове в страната. Които се опитват да проникнат в политическия живот, които се опитват да купуват гласове и да участват в местната власт. И не е изключено един ден да се организират в такава степен, че да купуват гласове участвайки в централната власт. Изобщо вероятно сте се замисляли за този много странен кръговрат. Някакви хора с нелегитимен бизнес, очевидно със средства, които не са данъчно обложени финансират незаконно политически партии. Тези политически партии след това влагат така получените незаконни пари в престъпната дейност по купуване на гласове. В крайна сметка те увеличават своето присъствие било в местната, било в централната власт и накрая с мръсните пари и купените с тях гласове формират политическо представителство, което се бори с престъпността и корупцията.

Това разбира се, е иронично, но за съжаление е вярно. И казвайки това, искам да подчертая, че прекъсването на жизненя път на големите организирани престъпни групи на прехода, постига и още една цел – прекъсването на тяхното участие в българския политически живот или поне силното му ограничаване. Преди няколко дни премиеръта определи случващото се в държавата като война. Имаше хора, които тясно разбраха това понятие и заключиха, че става дума за война на държавата срещу една определена организирана престъпна група. Не съм разбира се, говорител на министър-председателя, но си мисля, че той имаше предвид нещо много по-широко. Очевидно е, че тече не от сега една много ясна и отчетлива война на държавата в лицето на нейните органи и всички онези, които искат да продължат да тровят децата с наркотици, да изнасят жива плът в чужбина, да рекетират, да убиват, да насилват. В тази война боя се, че ние имаме много строг кодекс на поведение, разполагаме единствено с това, което ни дава НПК, а те, тези от другата страна разполагат с широк арсенал от възможности включително убийства, заплахи, компромати. И все пак аз съм оптимист, поради две основни причини: историята вече не е на тяхна страна, времето им мина и второто почвам да усещам или поне така си мисля, че със сигурност обществото престана да бъде на тяхна страна.

Винаги ми е било по-трудно да говорим за противодействието на корупцията и в такава аудитория ще си позволя да говоя съвсем смело, защото не е изключено някой от вас или много от вас да са били подложени на корупционен натиск от различни държавни институции, от правозащитни институции, да не дава Господ. Има нещо странно в България, ако вземете доклада на Центърът за изследване на демокрацията от 2008 г. там ще прочетете смайващата цифра, че по техни данни, не зная методите от които те са получени, през 2008 г.  2 млн. българи са дали или получили подкуп. Същевременно борят на лицата, които са се обърнали за защита към полицията, прокуратурата и другите правозащитни органи за това, че ги притискат да дават подкупи вероятно може да се събере на пръстите на двете ми ръце. Хайде да вземем тези десетина от едната страна и тези 2 милиона, които според ЦИД участват активно в корупционни практики. Онова, което прави силно впечатление е, че в нашето общество липсва култура на противопоставяне на корупцията. Когато българският съд издаде присъда за подкуп в името на народа за едно много тежко корупционно престъпление веднага въпросът, който изниква е дали народът иска това? 

Аз мисля, че в България противодействието на корупцията погрешно се смята като основна задача на полицията и прокуратурата. Докато в България има прокорупционно законодателство, докато в България има такъв ред по който се харчат публичните средства и изключва особено гаранции за тях, аз си мисля, че каквито и усилия да полагат полицията и прокуратурата резултатът ще бъде незначителен. През последните 20 години, борбата с корупцията беше извадена идеологически на преден план представяна като задължение на правоохранителната система. Кой знае защо не мислихме за корупцията с понятието "превенция" и сега берем горчивите плодове на това отношение. Всеки който сметне, че корупцията може да се бори само с противодействието на определени актове на корупция и изключи създаването на превантивни механизми да се случват такива актове, според мен е много сериозно объркан. Или аз да говоря какъв е законът за обществените поръчки, вероятно много от вас го познават по-добре от мен. Но като го чета този закон не мога да не си спомня, че през 2008 г. ще ви излъжа за точната цифра, но порядъкът е точен в Агенцията за обществени поръчки бяха регистрирани над 13 хил. обществени поръчки и от тях тя беше видяла нередности в около 30. Това е индикативно за нивото на контрол в България. Тази цифра или това съотношение е индикативно за начина, по който държавата пази предварително парите си и когато тези пари бъдат загубени, често пъти чрез престъпна дейност ние влизаме в порочния кръг да се чудим как да върнем тези пари на държавата. А сега отговорно мога да кажа, че такъв механизъм практически няма. И се питам защо държавта харчи толкова много усилие, енергия да се опитва да върне една частица от незаконнополученото, вместо да създаде предпоставки да не се получават по незаконен път.  Още не мога да си го обясня, казвам го най-честно.

Откровенно казано темата за корупцията няма да бъде истински актуална, докато българският бизнес не разбере своето място и отговорност в този процес. Нали разбирате, че за да взимат подкупи отговорни длъжностни лица, колкото по-отговорни са, толкова сигурно подкупите са по-големи, но за да ги взимат тези подкупи, някой трябва да им ги дава. И аз така съвсем настоятелно и с много голямо уважение се обръщам към вас с истинска молба – ако някъде, някой си позволява да ви поставя в условия, които налагат даването на подкупи, повярвайте на институциите, на които плащате заплати. Защото нашите заплати се плащат с вашите данъци. Елате в органите на полицията, в органите на прокуратурата, ДАНС, където и да отидете ще ви бъде обърнато внимание и ще бъдат взети съответните мерки. Защото докато плащаме подкупи и предпочитаме да го правим вместо да сложим край на тази порочна практика нямаме право да искаме от държавата да се пребори с корупцията.

Аз зная, че вероятно ще възникнат въпроси, свързани с една икономическа последица от престъпната дейност, независимо дали става дума за организирани престъпни групи или за корупционни практики и това е дейността по изпирането на пари. Извеждам този проблем защото през последните години изведнъж се подцени факта, че противодействието на изпирането на пари някак отпадна от европейските доклади, престана да бъде основна критична точка. Това не е случайно. През последните две години вече има и един немалък брой, няколко десетки осъдителни присъди на лица, изпиращи пари има и създадена една добра съдебна практика. Казвам това, за да подчертая, че никакъв резултат няма да има в борбата срещу организираната престъпност и срещу корумпирани чиновници, ако не съумеем да изземем облагите, които те генерират с престъпната си дейност. В тази връзка вероятно ще възникнат и въпроси, свързани с възможността най-малкото коментираната възможност за разширяването на правомощията на т.нар. "Комисия Кушлев", за гаранциите, които евентуално такъв процес предоставя.   

...Трябва съвсем честно да кажа, това дело, което вълнува обществото през последните дни и известно вече под името "Октопод", както го нарече министър Цветанов, е вероятно едно от най-тежките и сложни дела, с които поне аз в моя скромен четиригодишен опит съм се сблъсквал. Сложността му е в две посоки, първо с факта, че става дума за една многомащабна организирана престъпна дейност в много направления. И това е по-малката беля, онова което е истински важно е, че от това разследване се очаква да се даде отговор на въпроса защо се е случило всичко това. Кой го е позволил? Знаете, че този въпрос обикновено в България е много труден, защото отговора му потъва в една мъгла от обяснения и в която всички имат своите оправдания. Искам да ви уверя, че ние много сериозно ще се опитаме да изясним този въпрос с ограничените средства, които НПК ни е дал.

Има дела, които започват шумно и постепенно заглъхват. Има такива дела, които за съжаление първоначалните прогнози не се потвърждават по наше съжаление всъщност, хайде така да кажем и постепенно обвинението започва да деградира, докато се стигне било до прекратяване на делото, било до обвинение по по-лек текст от НПК. И има дела, които след като бъдат образувани се развиват с една главоломна скорост. Делото за което говоря по операцията "Октопод" е от втората категория. В последните дни бяха получени свидетелски   показания на над десет души и всички те по един смайващ сходен начин, колкото и да са различни опсиват една и съща схема – на насилие, изнудване, методи които очевидно никой не може да търпи в XXI век. Аз мисля, че от това дело първоначалните прогнози за мащаб се оказват скромни, мога да прогнозирам, че в края на разследването и онова, което сега ми се струва значимо, голямо и впечатляващо, ще се окаже също така скромно. Хубавото е, че се появиха лица, които застанаха с името си, застанаха открито и честно казаха какво им се е случило и повярваха на държавата. Нищо нямаше да стане ако ги нямаше тези лица. Както ги нямаше през последните години. За това си казвам, че като упрекваме държавата си, защо не прави едно или друго, всеки от нас очевидно трябва да се замисли и като общество като цяло да се замислим за своето гражданско поведение. 

Разбира се, има и анонимни свидетели, защото страхът продължава да бъде голям. Но аз мисля, че има достатъчно доказателства за една мащабна престъпна дейност, престъпна дейност свързана с насилие, дейност свързана със своите икономически измерения и ние сме в началото на нейното разследване. Хубаво е да оценяваме хората по това, което те са направили, а не по репутацията им. Най-добрата оценка за един човек са фактите свързани с него. Аз не знам как мога да оценя факта, че господин Алексей Петров е работил за ДАНС в контекста на обстоятелството в последните дни, намерихме в неговия кабинет секретни материали на ДАНС. Не знам какво точно е свършил Алексей Петров за ДАНС. Но по всичко изгледа ДАНС е свършила не малко работа за Алексей Петров.

Сигурно, макар и накратко не мога да избягам от темата за моя предшественик бившия главен прокурор Филчев. Не знам дали сте забелязали аз имам такава практика последните четири години на мандата ми , никога не коментирам г-н Филчев по етични съображения, защото ние двамата сме мнго различни. Има обаче обстоятелства по това дело, които могат да наложат той да дава показания, това няма нищо общо с политика, няма нищо общо с политическите призиви да бъде разследван г-н Филчев, защото в България никой не може да бъде разследван просто така. Но трябва да кажа, че ако се открият данни за извршени престъпления никой, който и да е в момента или който е бил, няма да може да се измъкне от наказателна отговорност. В общи линии трябва да кажа, че имаше обяснения, такива, че самото дело имало политическа окраска, делото "Октопод". Трябва съвсем честно да ви кажа от онова което аз видях до този момент няма никаква проверка. Става дума за една значима, мащабна, опасна, но категорично пресъпна дейност. Съвсем честно трябва да заявя, че и тук мога да си позволя да говоря от името на колегите от МВР и ДАНС, защото ние сме в постоянен контакт с тях, пред нищо няма да се спрем, за да бъдат разследвани всички обстоятелства по това дело, до когото и да се отнасят.

Каквото и да си помисля по това дело няма никакво значение. Няма никакво значние какво мисли г-н Цветанов, какво мисли председателят на ДАНС, какво мисли на наблюдаващия прокурор, следователите по делото, трябва да е ясно, че каквито и коментари да правим в крайна сметка въпросите се решават в съда. И ако позволите една последна забележка, след което ще бъда на ваше разположение за въпроси, ми се иска да ви обърна внимание по един подценяван факт. Последно време се случиха знакови неща в противодействията на престъпността: бяха разкрити макар и малко на брой, но все пак бяха разкрити поръчкови убийства. Бяха задържани "Наглите", бележити представители на организираната престъпност чувстват много осезаем натиск от държавата. Всеки ден в медиите вероятно сте го установили това има нови и нови сведения за операции на полицията, на прокуратурата , на ДАНС и нови задържани лица, нови обвинени лица. "Октопод" не е последната серия на филма. Аз искам да ви уверя, че той е поредната серия и сериала продължава. Общо взето онова което ми се иска да изведа като поука от това, което се случва до сега е, че този който подценява възможностите на българската полиция изобщо на българските власти много бърка. Могат, под това мое изявление да се подпишат сигурно едно десетина много знакови представители на организираната престъпнаст, които в последната година го усетиха.

Част от въпросите на членовете и гостите на КРИБ и отговорите на Борис Велчев (със съкращения:  

Посланникът на Австрия: Какви ще са последствията от замяната на старите с нови престъпни групи? Това може да е факт, но какво е заключението?
Велчев: Това което имах предвид е следното: действително новите престъпни групи, защото повтарям няма да минем без трафик на хора, без трафик на наркотици, могат да не бъдат по-малко агресивни и опасни от старите, но онова което ги прави по-лесни за работа, онова което престава да ги прави структурен проблем за държавата е, че те няма да имат тази традиция на 20-годишно обвързване с органите на държавна власт и с политическите партии в страната. За това си мисля, че ако ние успеем да се отървем от тези организирани престъпни групи на прехода, за които за съжаление имаме такива данни на обвързаност, на протекции и съумеем да държим новите организирани престъпни групи под някакъв контрол, който има във всяка една европейска държава, това ще бъде едно позитивно развитие. Исках просто да отбележа, че по всяка вероятност новите групия няма да бъдат по-малко опасни от старите, но ще бъдат много по-лесни за разкриване и противодействие.

Борислав Боянов: Какво прави прокуратурата за надзора на другите институции за спазване на закона и въпрос относно закона за конфискации на имущество. 
Велчев: Имаше вариант, при който, отнемане на имущество, за което няма законно декларирани данъци и връзка със законния доход на лицето трябва да се извършва по реда на гражданската конфискация и без да има решение на наказателния съд. За мен това решение, макар и не невъзможно, е леко спорно. Превдвид на следното – ако имаме данни за връзката на това имущество с престъпна дейност, неговата конфискация е логичен и закономерен процес. Но ако наказателното производство не е завършило с осъдителна присъда или просто имаме едно имущество, за което не можем да докажем законен произдход на средства, с които е придобито. Много по-логичен и естествен изход ми се вижда да го обложим с данък – накзателен или по-голям от стандартния данък, но това ми се струва по-справедливо, отколкото да го отнемем...В последните 20 години идеята за стойност се промени. Това, което може да изглежда необяснимо скъпо, може в миналото да е било на придобито на незначителни цени в недалечното минало.

2010 съм си я определил за година за работа с контролните органи в една особена и малко неприятна за тях посока. Ще бъде годината, в която ще има доста наказателни дела за бездействие на длъжностни лица. Защо? Защото когато се внесе едно старо ирландско месо, никой не пита къде е бил санитарният контрол, а звънят на прокуратурата. Когато някой реши да си построи хотела на плажната ивица, никой не пита строителния надзор законно ли е, звъни се пак в прокуратурата. Ако прокуратурата имаше средства да отстрани всички тези нарушения, тогава може би така е редно. Но всички да ни търсят нас, а ние да нямаме инструмента ми се струва трудно за обяснение. На този етап ми се струва, че надзорът за законност е полезна функция...В бъдеще може би трябва да се освободи от тази нестандартна функция за прокурорски орган.



Източник:Дневник.бг
Борис Велчев: Преходът ще свърши, когато изчезнат мутрите на прехода

Сн С

Аха,доста тромаво започва :))))

gl.prokuror nesto mnogo se rszraboti,razmarda se nest naposledak.

наистина се разработи напоследък-защо ли е така?