"За малки и много отворени икономики с фиксиран курс на валутите - трите балтийски и България  - реално няма друга алтернатива, освен да търсят колкото се може по-скоро членство в Единния валутен съюз."

Това заявява в статия в личния си блог шефът на Европейския департамент на Международния валутен фонд (МВФ) Марек Белка.

Публикацията му "Европа: Поуките от кризата" съвпада с финала на двуседмичната визитата в София на мисията на МВФ за България, която приключва в понеделник.

В действителност статията обобщава шест публикации на Белка от последните месеци, като цитатът за България e от негова статия от 1 февруари.

"Картината е по-неясна за големите нови държави в ЕС, които като цяло се справят добре, благодарение на гъвкавите си обменни режими", допълва Белка, който е бивш финансов министър (2001-2002) и премиер (2004-2005) на Полша. Агенция "Блумбърг" коментира това като съмнение дали тези държави трябва толкова настойчиво да се стремят към еврозоната.

В статията му се казва още, че в близките години източноевропейските икономики едва ли ще се върнат към високите темпове на растеж от преди кризата, тъй като вътрешното търсене ще остане ниско. Прогнозата му е, че повечето държави в региона трябва да пренасочат инвестициите си в експортно ориентирани индустрии и да не разчитат само на строителството, имотите и банките.

"Европа тръгва по пътя на икономическо възстановяване, но сериозните вътрешни разлики и финансовият стрес ще се запазят.(...) Днес, когато най-лошото от кризата е зад гърба ни, пазарите гледат по нов и критичен начин към еврозоната, като Гърция, Испания и Португалия заемат челните заглавия на медиите. Тепърва ще видим накъде ще ни отведе това. Нови предизвикателства идват от възникващите икономики. Макар да има значителни разлики между страните в естеството на тези предизвикателства, има и общи неща", се казва в уводната част към последния блог.

Заключителната статия от серията е от 24 февруари и в нея се повдига въпросът дали Източна Европа ще запази впечатляващото темпо на догонване на стандартите в Западна Европа. Препоръките му в нея са насочени изключително към лидерите, вземащи политически решения в Източна Европа.

В нея той съветва:

- много са важни добрите политики и силните институции;
- не може да има едновременно ниски данъчни ставки и социална система като на скандинавска държава;
- трябва да се регулират капиталите, които стимулират изключително потреблението;
- МВФ не е "лошото ченге", а по-скоро лекар;
- саморегулацията на частния сектор си има своите граници.

Според Белка преходът от планова към пазарна икономика в района е безспорен успех и остава "единствената игра в града", защото никой и не отваря дума за централно планирания социализъм като жизнена алтернатива.

"Но днес се изпари ефектът от членството в ЕС като щит срещу вземането на по-скъпи кредити в чужбина. Това, което сам си направиш като политика има по-голямо значение.

Затова много са важни добрите политики и силните институции. Държави с неустойчиви фискални политики и слаби институции паднаха първи и останаха с по-малко място за маневриране в кризата с фискални стимули. Но добрите политики са нещо повече от фискални и валутни реакции на случилото се. Те трябва да се разширят и върху банковото регулиране и надзор и върху качеството на публичните институции", казва Белка и дава като добри примери силните политически институции и воля на Естония и добре управляваната Централна банка на Румъния.

"Добрата фискална политика е тази, която започва навреме. Ако мислиш, че растежът и просперитетът са време да се отпуснеш, вместо да пестиш за черни дни, забрави за фискални стимули, когато са ти необходими, както и че автоматичните механизми за стабилизиране сами ще задействат по време на рецесия.

Хората, защитаващи фискалната стабилност, отново са на мода. В миналото в Източна Европа кризата автоматично се асоциираше с орязване на разходите. Днес всички сме кейнсианци - посланието идва от Запада и от някои държави на изток - особено Чехия и Полша - които можеха да си позволят фискални стимули.

Не изтървайте от поглед разходите. Дори бюджетът да е изглеждал добре във времената на бум, при сринали се данъчни приходи той остава сериозно застрашен. Освен това не можете едновременно да имате данъчна система като тази на Хонконг и социална система като на скандинавска държава.

Капиталовите инвестиции са нещо хубаво, но някои са по-добри от други. Тези, които увеличават потенциала за производство, заслужават подкрепа, но онези, които само стимулират потреблението, трябва внимателно да се следят. Да се опитва да се ограничават нежеланите капиталови потоци - например чрез регулации - може в някои случаи да е наложително за гарантиране на фискална стабилност. Контрол върху капитала, поне в някои ситуации, не бива да се изключва."(...)

"Саморегулацията на частния сектор си има своите граници. Крайната отговорност за икономиката на една страна се пада на държавната власт. "Спасяване" стана ключова дума, която реформаторите от Източна Европа чуват от доскорошните си бизнес модели във Великобритания, САЩ и други държави. Това не означава завръщане към всесилната "социалистическа" държава с печатането на пари и държавна собственост. Но това важи, когато нещата наистина отидат на зле - данъкоплатецът може да бъде принуден да плати сметката.

Прагматизъм, прагматизъм, прагматизъм. Мнозина (може би наивни) политици на изток се чувстват предадени от лекотата, с която на Запад бяха изоставени принципите на пазарната дисциплина с цел избягване на обществено недоволство и защита на политическата стабилност. Трябва да отправяме по-нюансирани политически послания към възникващите икономики. С развитието им все по-добри стават и хората, които вземат решенията там.

В трудни времена можете да разчитате на МВФ. Фондът изслушва, учи се и се приспособява. Той не е "лошото ченге", а по-скоро лекар. Посещение в нашата клиника може да не е най-приятното преживяване, но колко дълго можете да издържите само на обезболяващи? А и МВФ е станал по-добър в разбирането на разнообразните нужди на своите пациенти. В крайна сметка всеки се учи", завършва статията на Марек Белка.



Източник:дневник.бг
МВФ: България няма избор, освен бързо да влезе в еврозоната