Твърде опростенческо е да обясняваме сегашната вълна на безпокойство за еврото с проблемите на Гърция. Страната действително изпитва сериозни трудности със своите финанси и с конкурентоспособността си, но като население (2.25% от ЕС) е по-малка от Калифорния (12% от жителите на САЩ).

А Калифорния също страда от тежки финансови проблеми и от спадаща конкурентоспобност в някои индустрии, в които някога беше пионер.
Сегашните проблеми на еврото всъщност са

отражение на нерешените общоевропейски и глобални въпроси

Единната европейска валута играе ролята на сигнал за ранно предупреждение в световната система на обменните курсове.

Еврото прецизно измерва международното напрежение в един вид смел експеримент - тя е валута, която не е свързана с една държава, а по-скоро произтича от международни норми и договорености. Тя е повече създание на интелекта, отколкото продукт на силата. Тя е постмодерна или дори "постсуверенна" (т.е. след епохата на суверенитета) валута. Но в резултат от кризата държавите поставят националните си интереси над желанието си да спазват международните правила.

Създаването на пари често се схваща като първично право на държавата. Това беше широко разпространената доктрина на XIX век, достигнала апогея си в труда на германския икономист Георг Фридрих Кнап "Държавна теория на парите" (1918).

В Новия завет Христос отлично отговаря на въпрос за подчинението пред гражданските власти, като разглежда една монета и казва на фарисеите: "Отдайте кесаревото кесарю." За разлика от повечето банкноти и монети върху парите, издавани от Европейската централна банка, няма никакво изображение на държавата или символите й, нито пък кесар.

Винаги е съществувала тясна връзка между европейската парична интеграция и световните проблеми. Европейците смятат, че географската им близост и споделеното културно наследство им позволяват да намерят отговор, когато глобалните дискусии зациклят. Когато нещата не са проработили глобално, може би е възможно регионално решение.

Импулсът за първия акт на европейската монетарна интеграция - докладът "Вернер" от 1970 г. (наречен на министър-председателя на Люксембург Пиер Вернер - бел. ред.) - дойде от съзнанието, че бретънуудската система за фиксирани валутни курсове поражда значителни затруднения.

Никой извън САЩ не би могъл да застави американците да обуздаят паричната си политика, която при президента Ричард Никсън става все по-експанзивна, или да озаптят разрастващите се бюджетни дефицити заради разходите по войната във Виетнам. Политиците във Франция обичат да цитират бележка на френския поет Пол Валери, който в разгара на хаоса на Голямата депресия написал

"европейците очевидно се стремят да бъдат управлявани от американски комитет"

За европейците Международният валутен фонд (МВФ), който надзирава споразуменията за обменните курсове в света след Бретън уудс, изглежда като съвършен американски комитет, а това никак не се нрави на французите.

Идеите от доклада "Вернер" бяха твърде слаби, за да се преборят с валутната бъркотия в началото на 70-те години, и трябваше да мине почти десетилетие, преди Европа да отвърне по нов начин. През 1977 и 1978 г. европейската парична система започна да реагира на високо ниво на глобалния валутен хаос и в частност на обезценяването на долара, което изглеждаше като заплаха за ролята му на основна резервна международна валута.

Процесът, който започна с доклада на Комисията "Жак Делор" през 1989 г. и доведе до Договора от Маастрихт през 1992 г., създаването на еврото през 1999 г. и въвеждането му като реална валута през 2002 г. се коренеше в опита за изнамиране на механизми, които да създадат по-стабилен режим за глобалните валутни курсове.

Решаващите политически новатори в края на 80-те и най-вече свръхактивният френски министър на финансите Едуард Баладюр потърсиха международно решение и започнаха да го пропагандират на европейско равнище. На срещата на финансовите министри от Г-7 в парижкия Лувър през февруари 1987 г. Баладюр предложи система за валутни целеви зони. А когато реализацията й се оказа проблематична, той продължи с по-решителна и по-тясно европейска версия на схемата.

Резултатът беше частично дефектен отговор на въпроса, което се дължеше на факта, че Франция и Германия, главните герои в драмата за паричната интеграция, имаха различни гледища за възможните решения. Германците настояваха за ясно дефинирани фискални правила, но другите държави искаха повече свободно пространство.

Французите се бореха за европейско икономическо управление успоредно с паричния съюз, но на другите това се стори като налагане на твърде много планиране по френски образец (т.нар. planisme). В крайна сметка беше приета една разводнена версия на германското предложение.

Днес, както през 60-те и 70-те години, сме изправени пред

фундаменталния въпрос за несъвместимите парични политики

Тогава европейците се жалваха, че ниските лихвени проценти в САЩ задвижват глобалната инфлация. Днес върху ниските лихвени проценти в САЩ се стоварва вината за раздутите балони в цените на активите.

Всъщност ниските лихви в САЩ, макар да се подходяща вътрешна реакция срещу финансовата криза, насърчиха глобалните сделки от типа carry trade (замяна на нисколихвен актив - най-вече валута - за по-високодоходен - акция, облигация - бел. ред.), в които хората заемаха долари, за да финансират инвестиции в очевидно по-слабо ударените от кризата големи нововъзникващи икономики. Тези мащабни транзакции бяха прокарани през международната банкова система.

Решението на подобен световен проблем не може да бъде открито на европейско равнище. То изисква глобална координация на паричните политики и някаква форма на глобално икономическо управление. Европа опита комбинацията и установи, че дори и в регионални условия тя не може да се осъществи изцяло, а несъвършеният отговор доведе до по-голяма уязвимост. Резултатът е, че Европа сама се превърна в основна жертва на финансовата криза.

От Харолд Джеймс

* Харолд Джеймс е професор по история на икономиката и международни отношения в Принстънския университет в САЩ, преподава и в Европейския университет във Флоренция, Италия. Статията е предоставена от Project Syndicate



източник:дневник.бг
Глобалните корени на паниката за еврото