Много добра статия от Капитал.Опитват се да отговорят на въпросите които и аз самият си задавах тези дни.
Гаранционен ремонт Защо се случват промените в правителството и какво означават
Във всеки момент, при всяко правителство привличането на хора от класата на Кристалина Георгиева и Илиян Михов би било успех. Много по-значим от вредата, която нанесе несполучливата кандидатура на външния министър Румяна Желева за еврокомисар. Ако правителствените промени, последвали освобождаването на Желева, не бяха обявени с толкова пресекулки, корекции и уточнения, можеше да се каже, че на малката "кадрова" криза е сложен блестящ край.

От най-слабия кандидат за комисар в екипа на Барозу сега в лицето на вицепрезидента на Световната банка Кристалина Георгиева България излъчва един от най-силните. Николай Младенов е в пъти по-подходящ външен министър от предшественичката си. А включването на професора по икономика от INSEAD Илиян Михов в икономическия екип на кабинета, и то със задача да уплътни антикризисната политика и да работи по дългосрочна визия за развитие на страната, е далновидно. Ако трите решения са знак, че премиерът Бойко Борисов добре и навреме е преценил дефицита на качества в собствения си екип, толкова по-необяснимо е защо обявяването на промените предизвиква такова объркване. И защо донесе повече въпроси, отколкото овации? 
   
По-дълъг или по-зелен

Първите по-сериозни промени в правителството съвпаднаха по време и по повод. И се смесиха в общ, нелеп въпрос подобен на онзи за крокодила - дали е по-дълъг отколкото зелен? Всъщност решенията, обявени от Борисов, са резултат от два съвършено различни процеса.

Карамболът Румяна Желева - Николай Младенов - Аню Анев (вижте графиката) беше форсмажор. Ако имаше как, нищо от това сигурно нямаше да се случи. Още преди Нова година премиерът намекна в интервю пред "Труд", че когато Желева стане еврокомисар, самият той би поел ресора й във Външно. И с това да се приключи. Провалът й на изслушването пред европейския парламент обаче я извади от играта в Брюксел. А след него беше невъзможно да остане външен министър. Цялата сага си проправи път до първа страница на Financial Times. Ако Борисов на този фон беше поел функциите на Желева, щеше да изглежда като опит да потуши пожар със собственото си тяло. Така се стигна до разместванията, за които вече знаем. 

Въвеждането на нов, икономически вицепремиер обаче - редом до Симеон Дянков и Цветан Цветанов, е събитие от съвсем друг характер. То се оказа планирано. Самият Борисов разказа, че поканата е била отправена към Кристалина Георгиева, която заради проектите си в Световната банка не приела по-рано. Предварително е говорено и с Илиян Михов, който е дал принципно съгласие и беше обявен непосредствено след като Георгиева по спешност беше номинирана за еврокомисар.

Въпреки на пръв поглед задоволителната прозрачност на всевъзможните планове А и Б в тези сюжети, премиерът пропусна да освети най-важното - защо иска промяна в икономическия си екип и как тя ще се отрази на водената до момента политика. По-точно Борисов започна да обяснява, но твърде късно и хаотично, мотивите си, а финалът остана за следващата седмица.
Тук всичко се разделя на две много различни истории.

История първа: с външен министър и депутати 

След развръзката на мъчителния сериал "Желева еврокомисар", останаха няколко интересни нюанса за отбелязване. Борисов, който иначе с лекота успява да развива и променя позицията си по всякакви теми, включително да приема и обяснява собствените си грешки, в този случай категорично отказа да признае, че номинацията на Желева беше негов фал. Негов. До последно в изказванията му тя остана достоен кандидат за комисар, с необходимите качества, които не успяла да разгърне заради несправедливи атаки, равносилни на заговор, "комплот". Тази оценка отива на председателя на парламента Цецка Цачева ("Желева се представи на ниво"..."Бламирането на Руми не е толкова просто"). Но да научим, че Борисов споделя същото, в седмицата, в която предприема сериозни кадрови решения, е притеснително. Освен ако посланието му по някаква политическа логика не е предназначено именно за Цецка Цачева, за парламентарната група на ГЕРБ и за актива на партията като цяло. Тук се налага припомняне, че Румяна Желева за разлика от повечето министри се появи в кабинета по партийните канали на ГЕРБ - също като депутатите. Следващата седмица те за пръв път ще трябва да гласуват за отстраняването на някой от тяхната "кръвна група", и то само защото некомпетентността му е станала паневропейско достояние. Борисов, изглежда, се опита да покаже, че е лоялен към "своите" и е готов да стои зад всеки от тях до край.

Това обяснява странното шикалкавене с приемането на оставката на Желева като външен министър. Първо беше приета, после не - ако съдим по двете противоречащи си съобщения от пресцентъра на Министерския съвет, излъчени във вторник по обед в разстояние от 40 минути. (Заради заплахите на Борисов, че виновникът за "грешката" ще плати с главата си, на другия ден, когато някой трябваше да обясни какво точно става Илиян Михов, от пресцентъра не се чу и гък.) Така се стигна до съобщението, че съдбата на Желева е била решена на късно вторнишко партийно заседание, на което били поддържани аудиомостове и с премиера, и със самата "жертва". "Вчера в късните часове на деня заседавахме - парламентарната група, областните ръководители и изпълнителната комисия на ГЕРБ и взехме решение да предложим на г-н Борисов Румяна Желева да бъде освободена като външен министър по нейното изрично искане и настояване", обяви съпредседателят на парламентарната група Искра Фидосова.

Така от машини за гласуване депутатите на управляващата партия бяха признати за част от институционалната верига на властта.


История втора: с криза, икономика и вицепремиер(и)

Привличането на Илиян Михов в икономическия екип на правителството е новина, чието значение несправедливо засега остава потопено във вихъра на другите събития. Михов, който е професор по икономика и отскоро е декан в един от най-престижните бизнес университет INSEAD, един от малкото български икономисти сред най-цитираните в света (впрочем Дянков също е там). С отлична репутация, той ще бъде третият вицепремиер в кабинета.

Дали заради форсираното обявяване на кандидатурата му покрай другите промени, или заради начина, по който беше направено, Борисов не успя да се аргументира от първия път. От двудневните му уточнения и доуточнения се разбра, че новият вицепремиер ще е без портфейл, че не идва, за да измести Симеон Дянков, а да го допълва. И пак остана неясно как ще се вземат решенията в икономическата област (знаем чия е последната дума, но все пак...) и в кои текущи процеси ще бъде въвлечен Михов. "На крак" беше споменато, че ще помага за еврозоната, европейските фондове и реалната икономика. Недоизказването от своя страна предизвика въпроси и съмнения. Другият вицепремиер и зам.-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов каза, че Михов ще е само съветник в правителството. Същото твърдеше до последно и Искра Федосова.

"По никакъв начин не се отнемат функции от Дянков" - наложи се да обяснява отново на следващия ден Борисов, пак мимоходом - "но за неговите ангажименти му трябват 30 часа на ден....". И още: "Михов е доказан специалист, макроикономист, човек с визия за следващите 15-20 години за развитието на България и с него просто подсилвам правителството с още един ум".

Самият Михов в първите си изявления от Сингапур, където преподава, се въздържа от конкретни заявки. Даде да се разбере, че е готов да работи в екип, а не в конкуренция с Дянков и другите икономисти в правителството и че очаква Борисов да изясни докрай ролята му. "Моята експертиза, това, с което съм се занимавал, е в областта на паричната политика, валутни курсове, евро, бюджетна политика и в областта на икономическото развитие. Във всяка от тези области, след като говорим с другите членове на Министерския съвет, ще решим как да структурираме най-добре моето участие. ...второто, което е според мен най-важното, че за първи път от премиера аз чух ... че той иска да бъде създадена визия за дългосрочно развитие на страната за следващите 10-20 години, а не да се опитваме да кърпим - какво става сега, какво ще стане след един месец и т.н."

Въпреки недоразуменията около обявяването на новия вицепремиер, по-важни са причините, които доведоха до появата му в кабинета. Най-автентично те личат в първите изявления на Борисов, от които става ясно, че той търси да добави ново измерение на икономическата политика - от режим на стабилизация и "затягане на колана" към по-активни мерки на правителството за излизане от кризата. Досега реакцията на правителството се свеждаше до избягване на бюджетен дефицит, така че да се запазят доверието във валутния борд и сигурността на инвеститорите. Както и да има аргументи за влизане в еврозоната. Тази политика беше възнаградена през седмицата. На фона на лошите новини от Източна Европа и Гърция, рейтинговата агениця Moody"s обяви, че дава положителна перспектива за България (за което Борисов отново благодари на Дянков).

В същото време свиването на инвестициите и замразяването на кредитите за бизнеса поставят под въпрос бъдещето на цели сектори от икономиката. Последствията се очакват през следващите месеци - по-висока безработица, по-бавно "отлепяне" от дъното и още по-ниски приходи в бюджета. Обратно на доминиращия в момента в България макроикономически възглед, Илиян Михов смята, че този процес също е източник на нестабилност. Също, че с правилна намеса правителствата могат да избегнат трайни поражения от кризата и по-бързо да върнат икономиката към растеж. Михов разви тази теза и преди година във Financial times. Досега по няколко въпроса (спомнете си горещия дебат дали от фискалния резерв да се депозира в банките) Симеон Дянков се оказваше сам срещу стена от представители на макроикономическата общност. Подобни конфликти премиерът разрешаваше според интуицията си и наклона на общественото мнение. С идването на Илиян Михов Дянков може да има още един авторитетен глас до себе си. Стига, разбира се, позициите и ролите им да бъдат ясно и безконфликтно прецизирани - нещо, което Борисов обеща за следващата седмица. Въвеждането на нова фигура толкова високо в икономическия екип логично поставя въпроса дали и как това ще промени политиката на правителството. Трябва да бъде отговорено - както на избирателите, така и на инвеститорите.
От Галя Прокопиева

Източник:Капитал.бг
Гаранционен ремонт

много думи малко информация - фактите ги знаем; таим надежди за дългосрочна икономическа политика и за спешни мерки за реализиране на бързи проекти с еврофондове..
липсва статистика за действителното състояние на икономиката и рисковете при въвеждане на еврото;
съшо ако HR ББ е "кръвна" връзка с Желева и Плугчиева кой е HR връзката с Дянков-Михов-Кристалина...
и въпрсоът кой и какво ги води в БГ остава да виси..:)

Изясни ми се,нищо не ми е ясно

:)