Въпреки големите спасителни пакети лихвените равнища в Европа отказват да се раздвижат. Пазарите още не са открили своето ново равновесно състояние, а държавите от южната част на Европа тревожно следят събитията. Какво става?

Тези спасителни пакети бяха сглобени в Брюксел през почивните дни на 8 и 9 май. Освен първоначално договорената схема за финансиране на Гърция с 80 млрд. евро Европа се съгласи и на пакет от 500 млрд. евро, който може да се използва и от други държави с бюджетни проблеми. Международният валутен фонд се включи с още 280 млрд. евро

Двигателят на тези решения беше френският президент Никола Саркози

А френските банки, които имат много големи експозиции в държавни облигации на страни от този регион, са сред най-облагодетелстваните. 

Тъй като изготвянето на извънредни мерки за Гърция (извън вече договорените 80 млрд. евро) не бяха в дневния ред на срещата в Брюксел, германският канцлер Ангела Меркел реши, че спокойно може да замине за Москва и да почете края на Втората световна война, за разлика от Саркози, който не уважи поканата на Путин. И което е дори по-лошо - лидерът на германската делегация в Брюксел се разболя и беше закаран в болница. Така германската делегация беше обезглавена.

С аргумента за системна криза в еврозоната Саркози пое инициативата и изненада германците, като поиска огромни суми пари. И (по думите на испанския премиер Хосе Луис Сапатеро) заплаши, че Франция ще напусне еврозоната и ще разруши оста Франция-Германия, ако последната не си развърже кесията. Само два дни по-късно клаузата в Маастрихтския договор - да не се помага на страни с бюджетни проблеми, заради която някога Германия склони да се откаже от марката, се оказа нефункционираща.

Дори Европейската централна банка използва вратички в Маастрихтския договор и започна да изкупува държавни облигации на задлъжнели страни от еврозоната въпреки недоволството на германските представители в управлението й.

Европейската къщичка се разклати

Германският политически елит негодува и иска разделяне на еврозоната на северна и южна част, като в южната да влезе и Франция.  Самият аз не споделям тази идея. Еврото усешно предпази Европа от валутни колебания и е добра стъпка напред по пътя към европейската интеграция. Нещо повече - оста Германия-Франция осигурява стабилност, която е необходима на Европа.

Но неразумните действия на Саркози застрашават европейската политическа стабилност и увеличават несигурността на пазарите. Схемите, които бяха договорени, няма да върнат доверието на инвеститорите, а

Германия вероятно повече няма да отстъпи

За да преодолеят ограниченията в Маастрихтския договор, Саркози и други европейски лидери драматазириха ситуацията в Южна Европа. Те формално обявиха системна криза на еврото, а всъщност имаше само някои реакции на нервност заради облигациите на определени страни от валутния съюз. Но инвеститорите се хванаха за тези твърдения, знаейки от опит, че политиците обикновено подценяват рисковете. 

И днес пазарите са точно толкова нервни, колкото бяха и преди уикенда в Брюксел. Но това не означава, че Европа е в опасност, а че пазарите просто се движат към ново равновесие с по-високи лихвени спредове, които отразяват по-високия риск за фалит на някои държави, като в годините преди създаването на еврозоната, но с много по-малко рискове.

В това няма нищо лошо. Корекцията на пазара ще приключи, когато той открие новите равновесни спредове. Всеки политически опит да се спре този процес е обречен на провал. Няма причина за паника, а основание за спокойствие и

изчакване на новото равновесно състояние

Лихвените спредове между безопасни и рискови финансови инструменти са необходими за функционирането на кредитните пазари. Те сигнализират за рискове и налагат дисциплина на емитентите на облигации. а точно от това има нужда Европа. Пактът за стабилност и растеж със своето изискване за бюджетен дефицит под 3% от БВП е шега - нито една страна досега не е наказана за нарушаването му. За щастие капиталовите пазари най-накрая наложиха ефективни бюджетни ограничения.

Тази дисциплина ще сложи край на гигантското изливане на капитали в периферните икономики на еврозоната и тяхното прегряване. Те  ще преминат през рецесия, която ще стопи инфлацията и ще подобри тяхната конкурентност.

От Ханс-Вернер Зин

* Авторът е професор по държавни финанси в Мюнхенския университет и президент на института IFO


източник:дневник.бг
Каква еврокриза?